Burning Bridges

Обичам те.

Мога да го повтарям хиляди пъти, но няма да го направя. Казвам го само веднъж. И този път е за последно. Казвам го и знам, че този път, тези две думи, ще отекват в мен може би през целият ми живот. Толкова много, толкова силно.

Незнаеш какво си. Наистина. Незнаеш какво ми даде, незнаеш какво ми взе, незнаеш колко щастлива ме направи, незнаеш и колко много ме изтормози, колко много ме измори. Незнам какво знаеш. Сега вече не ме и интересува. Защото това вътре в мен мога да го разбера само аз за съжаление. Можеше и ти, но ти не пожела. Нищо.... В живота всичко се връща - закона на бумеранга. Знанието за това ще дойде до теб. Друго и не искам....

Не си ми нужен вече като присъствие , пъпеш. Казах ти го. Не си ми нужен, за да те обичам. Чрез болката човек се научава да живее. Трябва да стигнеш до дъното, за да видиш светлото петно на пода, което всъщност се оказва тавана на тъмния тунел. Отворен таван. И като го забележиш, да си вдигнеш главата и да си кажеш - Господи, благодаря ти, че съм жив /а/, благодаря ти че паднах толкова ниско, чак до дъното, защото ако не беше до тук, нямаше да видя светлината и да схвана най-накрая , че я има. Че съм жива, че съм жива. Че оцелях след болката и болката ме направи по-силна и ще продължава да ме прави. Че не те намразих, а те обичам все повече и повече. Че ще те обичам още много дълго, но вече не ми е нужно присъствието ти, за да усещам тази любов. Благодаря ти, че ме срещна с този човек. Благодаря ти.

Как да го кажа по различен начин?!?! Не познавам различен от този начин. Само това мога, само така го усещам. Само това давам, защото само това имам - себе си. Дълго си задавах въпроса защо нещата се случиха по този начин и защо толкова много трябваше да боли. Да, пъпеш. И продължавам да си задавам този въпрос. Но знам, че нещата не са свършили, защото тепърва започват. Щастието ти е важно за мен. Ако не ми вярваш - повярвай....ще повярваш, когато му дойде времето. А с теб ще се видим пак. Ако не в този живот, то в следващия. Дотогава ще те мисля и ще ти пращам всичко най-добро от себе си напук на цялата простотия. Това съм аз....такава съм.

Не искам да те крада от нея - не мога. Обичаш я прекалено много и нека - така трябва. Не съм го мислела, когато съм ти давала всичко, което ти дадох, не съм го мислела и когато сме говорили, когато сме се виждали след това. Ти трябва да бъдеш с нея, за да изживееш всичко, което си искал, за което си мечтал. Аз изпълних своята част от уроците. Оттук нататък продължавам сама. Засега това е най-добрият избор. Да се науча да бъда щастлива с живота си без в него да има някого, но когото да давам това което е вътре в мен.И ще се науча. Заслужавам го.

А на теб ти пожелавам един ден да ти се отворят очите за това коя съм и какво представляваш ти за мен.... И да не те боли много, когато го осъзнаеш. Наистина... Това искам.

Пускам те сега от себе си. Затварям вратата, въпреки, че оставям ключа на нея. Времето си знае работата. Но понякога е твърде късно....

Обичам тези две думи :) - Обичам те. Обичам усещането, че те обичам...но си тръгвам по пътя...