Ела при мен, приятелю... - или какво се случва с женската психика в един момент.

Коя съм аз?!
Това е въпрос, който си задавах често напоследък. Покрай едно и друго, което ми се случваше. Покрай тези и онези, които се навъртаха около мен, оставаха и си отиваха. Покрай всичко, което ме заобикаля....
Коя съм аз?!

Трудно е да пишеш за себе си. Всъщност...защо да е трудно. Едно обективно, сухо описание на това, което си....с лек примес на нещата, които искаш да бъдеш.

Аз съм....

Аз съм жена. Вече съм жена. Момичето остана в миналото. Остана там след многото, но недостатъчно болка, която понесе, която изкунсумира и преглътна и след която стана и продължи. Жена, която се научи да приема нещата такива, каквито са, защото осъзна, че не е по-силна от живота и ако той реши друго яче, тя не може да преобърне лодката....колкото и да й се иска. И се научи да казва майната му...ще оцелея...!

А аз оцелявах и ще продължа да оцелявам! Докато не науча, че това, което ме наранява, ме прави по-силна. И докато не премине периодът, в който мъжете са тези, които толкова ми влияят. Оцелях след предишните, ще оцелея и след "поредния", ако той сам не се отпише от тази графа. И след като този период премине, ще продължа да оцелявам. Защото винаги ще има нещо, което да ме наранява...нещо, което да ме прави по-силна!

Аз съм жена, която дава. И в даването си се отдава. Напълно, изцяло. Защото така виждам света в момента. Все още... Като един празен буркан, в който всекидневно сипвам от енергията си и се опитвам някак си, по някакъв начин, поне малко, да заразя и другите.... Незнам докъде ще ми стигне енергията, но ще продължавам докато мога. И дано законите на природата ми върнат обратно всичко, което съм дала. Защото всъщност....давам себе си. А не е хубаво да се загубиш по средата на пътя....

Аз съм....Аз съм. Аз НЕ съм нормално същество. Ако поставя като фон всичко, което ме заобикаля и го боядисам в розово, отново ще изпъкна като негатив пред фона.... Защо? Защото вярвам, убедена съм, че има добро и че животът е прекрасен, че е много повече от пари, коли, жени, мъже, работа. Че е много повече от всичко материално, от всичко преходно. НЕ съм нормално същество....защото вярата ми ме впряга напред и картините, които от време на време се появяват в главата ми за това какво ще бъде, ми сочат като жълта стрелка пътя, по който да продължа. НЕ съм нормална и затова, че го следвам, въпреки че светофарът свети червено и регулировчиците ми казват "СПРИ", накъде си тръгнала.... НЕ съм нормална и защото много често дори сама нямам обяснение за това какво правя и защо го правя. НЕ съм нормална и защото чувам, надушвам, усещам и се водя като слепец по вътрешния си свят, успяла някак си да го гравирам с нокти и зъби в реалния, външния - този който виждаш ти.

Аз съм - себе си. И знаеш ли колко трудно ми беше да стана такава, знаеш ли колко упреци изтърпях, колко криви погледи и фалшиви усмивки, колко сол се сипваше върху раните ми, просто защото, не можах да се скрия зад маската и да изиграя ролята в тоя шибан театър навън. What you see is what I am. И си патих, патих, патих.... Намирах и се самозалъгвах, че това е, че той е, че тя е - истина. И всеки път се лъжех. После просто затварях вратата, изпивах чаша горчив чай, събирах каквото е останалото от мен по пода и врътвах ключа към следващата врата. Казах вече - научих се да оцелявам. По-силна съм вече. Много, много по-силна. Истинска и силна.

Аз съм.... Абе какво ти говоря каква съм. Ела да се запознаеш с мен, ела да ме опознаеш. Може и да ти харесам, а може и това да не се случи. Обаче поне ще видиш с очите си, ако не си се научил още да улавяш другото. Ще те прегърна приятелски, ще седнем на някое приятно местенце в стария град, ще пием по една мента и ще си говорим цяла вечер.... Като се събудиш на другия ден и се сетиш с усмивка за мен - значи съм те спечелила. Ако е останало в главатат ти нещо от думите ми - значи си видял света през моите очи и надеждата ми не е загубена, че животът е прекрасен и светът може да бъде малко по-добър.

Та...какво чакаш още??? Ела при мен, приятелю :)))

Зодия Олигофрен - или малък поглед върху някои недостатъци.

Зодиакален хороскоп за зодия ОЛИГОФРЕН

Като цяло ОЛИГОФРЕНИТЕ са добри хора. Притежават качества които ги характеризират като любвеобвилни люде, когато употребят достатъчно количество алкохол и най-често в такива ситуации обичливата им природа ги кара да задават така силно дерзаещия ги въпрос - "Ще ми пуснеш ли или няма да ми пуснеш" умилително надвесени над някой представител от срещуположния пол, който е видял в очите им онзи така харектерен налудничав и пленителен блясък на краткотрайната лудост, проявяваща се в тези моменти из дебрите на Олигофренския характер.
Алкохолната зависимост при тях е силно развита. Тя е шестото чувство на зодиакалния им знак или казано с други думи след шестата чашка развиват способността да усещат предметите покрай себе си преминавайки през антрето и хола, за да стигнат до спалнята, на тъмно.
Естествено при тях е да се забележат някой черти, който липсват при останалите представители на зодиака, като например временната загуба на паметта и единственото, по което можете да ги познаете в такива периоди е когато ви погледнат с така неустоимия си кравешки чаровен поглед и невинно изпуснат изпод наболия си мустак в два часа през нощта "Шкъпа....малкия спи ли?". Чарът им в такива моменти е толкова заразително силен, че вие едва ли бихте устояли да седите безучастни. Сведения на известни зодиакални тълкуватели, наблюдавали именно този процес при Олигофрените сочат, че представителите, които имат дълготрайни връзки или брачни партньори често се разболяват от любов. Болестите идват от това, че крехката природа на Олигофрена не може да понесе студената кухня и неудобния кухненски ъгъл, камо ли тънкото одеало, което е било захвърлено пред вратата на спалнята.
Младите Олигофрени са красиви хора. Притежават всички черти на класически мачо, но отвътре са меки и нежни, способни да разбират и съчувстват, да обгрижват и ощастливяват. Видът им в немалко случаи е следствие от непрестанното им желание да се хранят здравословно със стероиди, протеини и аминокиселини, които са така необходими за жизнените им функции. Нежният им вътрешен свят е добре познат на жените, които биват благосклонно оставени да платят сметката, след като цяла вечер са се наслаждавали на разкази за Олигофренските премеждия в работата и проблемите с шефа, кривият живот и скапаната държава, която не осигурява достатъчно доходи на иначе трудолюбивите люде. Младите олигофрени обичат страстно и много. Страстта им се изразява във всекидневната смяна на нежните половинки, като не се пропуска шансът да им се покаже колко значителни са те за Олигофрена и колко добре би било да разберат те финната му душа, която се нуждае от една френска целувка, за да бъде излекувана от вчерашната "рана".
В зряла възраст Олигофрените обичат да обгрижват. Така например те биха подарили на половинката си за 8ми март тиган и торба с покупки, за да може тя да се наслади с пълна сила на този си празник и цяла вечер да прекара в любуване на новата придобивка, приготвяйки вечеря, докато Олигофренът щастливо ще я наблюдава от дивана, вдигнал крака на масата с дистанционно в ръка и час по час ще изпуска по някоя мила дума като "Жена, донеси още една бира" или "Абе жена, готово ли е яденето, че съм гладен като вълк".
В леглото Олигофрените са ненадминати. Както в младите си години, така и прехвърлили тридесет и пет, те са ненаситни животни, които искат още и още и дават всичко от себе си, за да получат така желания оргазъм. Способни са цяла вечер да останат само на свирки, но да достигнат седмото небе. Нерядко съществуват ситуации, в които олигофренът, като активен наблюдател настойчиво наставлява партньорката си коя е правилата скорост и кой е най-верният ъгъл под който да се движи, докато е отгоре, за д аможе Олигофренът да свърши. Сексуалният им апетит е ненадминат, а нежността им след секс е легендарна. Основна поза, в която можете да откриете един представител на зодията след секс е надупен в противоположна посока на вашата, ритмично похъркващ в такт с часовника.
По отношение на работата Олигофрените са педантици. Те педантично вярват, че са недооценени като качествени служители и че заплата, която получават никога не отговаря на техните възможности да седят по цял ден пред монитора в офиса и да четат вицове или да имитират мисловен процес. Иначе са работохолици, нерядко се случва да останат в офиса до късно през нощта защото секретарката има нужда от помощ за класифициране на файловете с информация за промени в телефонните номера на клиентите или колежката от долния етаж изпитва затруднение в отварянето на пощата си, в която се крие важно писмо от баба й. В такива ситуации можете да станете сввидетели на алтруистичната природа на олигофрена която е готова винаги и по всяко време да се притече на помощ, без значение, че жена му е приготвила вечеря послучай годишнината им или пък дългогодишната му приятелка изпитва бясна нужда от фервекс. За него работата е на първо място.
Иначе като цяло Олигофренът е готов за сериозно обвързване някъде към четиредесет и пет - петдесет. До това време той е преминал през повечето житейски бури съпътстващи живота на всеки представител на зодиака, оцелял е след безчет тежки пиянски нощи и значителен брой двуседмични сериозни връзки. Точно тогава инстинктът за самосъхранение на Олигофрена е най-силно развит и той търси стабилна половинка, с доходоносна работа, стегнато тяло и привлекателно лице, със способности в кухнята и в ляглото, с която да сподели пълноценно живота си.....



P.S. Всички прилики с действителни лица са случайни. Хороскопът е съставен без зла умисъл и не е насочен към всички представители на силния пол. Съществуват такива, които имат уважението, обичта и приятелството на жените, защото са просто мъже на място..... И момчета, знайте, че ви обичаме. Колкото и лоши неща да говорим за вас.

На клетъчно ниво - или намери отговорите в тялото си!

Идиотизъм, пъпеш. В чиста форма. В огромни количества. Навсякъде, у всекиго. И в мен, и в теб също....

Няма спасение. Няма изцеление. Приемаме го за даденост. Цъкаме с език като ни се случи, като минем покрай него, като станем неволни свидетели. Но нищо не правим. Не реагираме. Не се борим да го отстраним. Нееее. Просто го подминаваме като неразделна част от живота ни. А защо постъпваме така??? Защо не постъпваме както постъпва нашето собствено тяло???

Да!!!! Колкото и да ти е трудно да повярваш, всички отговори, които търсиш са в теб. Във всички нас. И по-точно в нашия собствен организъм. На клетъчно ниво... Абсолютно правилно. На клетъчно ниво.


Клетката не се приема за нещо по-различно от останалите. Тя се приема като част от цялото, като всички останали. Клетката не приема повече енергия от тази, която й е необходима. Клетката жертва съществуването си в името на общото добро - емира, когато трябва да бъдат спасени клетки извършващи по-голям функции. Но най-важното, което прави клетката е, че тя се бори, напада, унищожава, когато друга клетка е възприела себе си за отделен елемент от веригата - раковата клетка.

Не е трудно да направиш паралела, пъпеш, нали??? Клетка и човек. Да - те са две напълно несъвместими определения на едно и също. На абсолютно идентичното. Защото човек е съставен от клетки, но не реагира като тях. Човек не би пожертвал егото си в името на общото добро. Чавек не приема толкова храна, колкото му е достатъчна. Човек се тъпче, защото е чревоугодник. Пък после му мисли дали му е тежко, гадно, драйфа или не. Човек не се приема като част от цялото. Той е човекЪТ в цялото... И да, подяволите, човек няма да реагира на нещо нередно така, както реагират клетките в неговото собствено тяло.... Защото човек има мозък!

И защо ли, чудя се, сме устроени така, при положение, че дори мозъкът ни е съставен от клетки. Защо единствено инстинктите ни, онези праисторическите, останали в гените ни от много много дълго време насам, реагират по начина, по който реагира всяка една от милиярдите клетки в телата ни.

Много сложно би станало да убедиш човек да забрави егото си и поне за ден да се превърне в клетка. Хахаха, образно е последното, което казах. Но не мисля, че е невъзможно. Все пак отговорите на всички въпроси, които всеки от нас търси през живота си са пред носа ни. А ние ги търсим далеч, далеч всред необозримия хоризонт. Тъжно ми става и страшно... Вярвам, че можем да се променим, но един и двама не правят революция. Нужни са повече. Нужно е да се роди вярата, че можем да станем по-добри и можем да използваме мъдростта на природата, която ни е създала. А не само да я рушим. За да нахраним егото си!!!

Какво ще направиш, ако ти остава само месец живот?

Преди броени дни зададох на един близък приятел въпроса - Какво ще направиш, ако знаеш, че имаш още месец живот, най-много два?

Бяхме седнали в едно от любимите ми кафенета на по чаша кафе с освежаваща цитронада, пред една от най-хубавите гледки в Пловдив. Не се бяхме виждали от доста време и ми беше топло и приятно, че имам присъствието му до себе си. Ей така - всеки да си каже мъката, всеки да си сподели радостите, да си хванем ръцете и да не се интересуваме кой какво си мисли. Един от малкото ми приятели мъже. Истински приятели. Един от малкото, които не се плашеше от странните ми въпроси, нито от налудничевите ми интереси в живота. Един от малкото, които ме приемаха такава, каквато съм и даже ми се радва.

В момента, в който му зададох въпроса той се стъписа за миг. Притесни се. Хвана ме за ръката и ме попита уплашено - Наред ли е всичко с теб? Защо ми задаваш такива въпроси?. След като го успокоих, че това е просто период в живота, който се върти около тези черни мисли и след като успях някак си да го убедя, че ще изтрия чернотията от мозъка си, той склони да ми отговори, за да задоволи Девишкото ми любопитство.

- Ако имах месец живот, най-много два - започна той - бих направил много неща.

Направи кратка пауза, в която запали цигара и отпи геройска глътка от цитронадата, след което продължи, вече наместил мисълта си.

- Знаеш ли какво всъщност ще направя - погледна ме той с онзи дяволит негов поглед, по който разбрах, че ще последват интересни излияния - ще летя с Хеликоптер. Дам, винаги съм искал да видя Пловдив отвисоко и то с хеликоптер. А и досега никога не ми се е отдавало. Но знам ли, че няма да мога да го видя никога повече, ще направя всичко възможно да си изпълня мечтата.

- Е добре, казах аз, само това ли?

- Хаха, милото ми то. Никога нямаш търпение да научиш всичко, нали. Искаш го сега и на момента - погали ме по главата и здраво ми разроши перушината, защото обичаше да я усеща под пръстите си. Нацупих му се и го сръгах да продължи.

- Добре, ще ти кажа. Един месец е прекалено малко време, за да отида на местата, които винаги съм искал да видя. И сега като си помисля, има ли смисъл да виждам нещо, което е вече мъртво, въпреки че живее чрез очите на другите. Имам ли месец живот, няма да го пилея за забележителности, още по-малко за лекари и лекарства и хилядите му там мъчения, които ти прилагат под формата на изследвания. Имам ли месец живот, Еди, ще живея. И вярвай ми, наистина ще живея.
Със сигурност ще пътувам. Обичам морето и ще отида там, близо до него. Ще му отделя десетина дни от оставащите ми тридесет, за да го почувствам за последен път, за да забия краката си в пясъка и да седя на плажа цяла вечер, в очакване на онзи момент, когато виждаш първите лъчи на слънцето да пробиват през тъмнината на нощта. Прелестен е този момент, ама мисля, че няма смисъл да ти го казвам, защото ти го знаеш и го усещаш като мен. И вярвай ми, когато умирам, това ще бъде, което ще е пред очите ми. Изгрева, зараждащият се живот.
Другите десет дни, ще посветя на човека да себе си. Дори и да нямам сериозна връзка, а аз нямам, има едно момиче, което ме пали отвътре и за което знам, че не съм и безразличен. Не съм събрал смелост досега да я попитам иска ли да бъде с мен. И знаеш ли защо? Защото все съм гледал в бъдещето и съм се чудел - тя ли е или не е? Ще си паснем ли, няма ли да се изгуби химията, любовта. Ами ако се разминем, ако не ме хареса, ако пък тя ми омръзне....Еди.....хубав въпрос ми зададе пъпеш. Ако имам месец живот няма да се двуомя. Ще отида при нея и ще и кажа, че това, което ме кара да чувствам отвътре, не може да ми го даде никой друг. Ще и призная всичките си страхове, ще и призная всичко, което ми е в сърцето. И ще я помоля да бъде с мен в тези десет дни. Да ги даде само на мен. Един последен подарък, който значи много повече. Много, много повече. И знаеш ли какво още ще направя, ако ми остава месец живот. Ще събера всичките си средства, ще ги сложа в банката и ще осигуря, доколкото мога живота на това момиче. Защото ще я помоля да отгледа детето ми.

При последното изречение го погледнах многозначно. Нямаше нужда да казвам каквото и да било. Той ме разбра и продължи.

- Да, Еди. Стигнах до тази фаза вече. Нищо, че съм на 26 години. Готов съм. Искам да имам жена до себе си, а не всяка вечер нещо различно или пък просто безмислени флиртове, в които губя енергията и здравето си, похабявам сърцето си. И твоя шантав въпрос ме убеди тотално в усещането ми. Ако имам месец живот, ще помоля това момиче да бъде жената на живота ми, ще я помоля да стане майка на детето ми. Защото не искам да си отида без да оставя нещо. А и знам, че родителите ми също не биха искали да си отида безвъзвратно. А те я познават и я харесват. Ще бъдат щастливи да виждат частица от мен да щъка наоколо, когато аз съм вече два метра под земята..... Да си спомнят за мен, да ме виждат през очите на малкото и в очите на момичето ми. Знам, че ще й бъде тежко да го отгледа сама, но тя никога няма да бъде сама. Аз ще бъда до нея винаги, а знам, че вие, приятелите ми, няма да я оставите. Знам, че тя ще може да разчита на вас винаги, когато има нужда от помощ. А пък и тя е красива жена...няма да остане сама. Дори и с детенце до нея. Все пак, кой мъж би устаял на красотата на тва лапе при гените на баща му, а??? - ухили се до уши при поредната самореклама....

И така стигам до последните десет дни от този последен месец живот. Ще ги отделя за семейството си. За майка си, за баща си и сестра си. Ще бъда до тях неотлъчно. Ще се радвам с тях на малките неща. Ще направя всичко възможно през тези десет последни дни те да забравят, че умирам и че вече няма да ме има. Защото те са целият ми живот. Те са всичко. Искам да запомня усмивката на майка си сутрин, когато пием кафе на терасата, да запомня как полива цветята и как им говори като на свои собствени деца. Искам да запомня разговорите с баща си вечер, когато сме пили узо и сме говорили за живота, историята, взаимоотношенията между хората. Искам да ги запомня двамата, прегърнати и щастливи един с друг въпреки миналите години брачен живот. Искам да запомня дивата си сестра, която неведнъж ми е късала нервите и ме е карала да прибягвам до крайности. Искам да запомня красивото й лице докато спи и съм минавал да загася телевизора в стаята й. Искам да я запомня с онова щастливо изражение на лицето, докато приятелят й е близо до нея, прегръща я и аз знам, че е в добри ръце и така ще я оставя. Искам да запомня всичко това в тези последни десет дни, които ми остават.

Докато говореше, не ме беше поглеждал в очите. Започнеше ли да говори така, погледът му винаги се рееше някъде далече, сякаш мисълта му не можеше да тече, ако се съсредоточеше в нещо наблизо. И добре че не ме гледаше, защото думите му заседнаха в гърлото ми като буца, която напира да излезе през очите ми като горещи, солени сълзи. Успях да овладея гласа си и да го попитам..
- А приятелите?

Последва кратко мълчание. Пак се рееше някъде на високо.

- Приятелите - повтори. Ами какво да ти кажа, Еди. Приятелите ми са моето второ аз. Като говоря за себе си, говоря и за тях. Не съм и за миг помислял те да не присъстват в последния ми месец живот. Защото ще са с мен постоянно. Днес единия, утре другия, ти на третия ден. В събота и неделя - всички заедно. Разбираш ли, те са просто част от мен. Като ръката ми, като очите ми, като носа ми. Как да живея без тях?
- А какво ще стане накрая, пъпеш?
- Накрая ли....Знаеш ли, никога не съм обичал онези мъртвешки скучни погребения, на които се е събрала цялата рода и всеки реве и оплаква колко хубав човек е бил покойника и колко ще съжаляват за загубата му, а след като погребението свърши се напиват за бог да прости и го обръщат на още една вечеря на аванта. Ще си уредя погребението още от самото начало. Ще резервирам някое приятно местенце, където ще събера най-близките си същества, ще викна диджей да пуска любимата ми музика и ще кажа на готвача да сготви спагети по Федорченски...знаеш, че са ми любимите, само ще трябва да издадеш рецептата.

Усмихнах се при тези думи, дори да ми беше мъчно. Говореше за нещата толкова истински, сякаш наистина му оставаше месец живот.

- На гробищата - продължи - нека дойде който иска. Нека ме изпратят и да ме заровят в пръстта, но после. После искам духа ми да е сред свои. И никакви черни дрехи. Колкото се може по-шарено и по-весело. Все пак...може би ще отида на по-хубаво място, знаеш ли??? И искам да си прекарате чудесно. С музика, танци и рев... Ревете хора за мене, ама от щастие, че съм се отървал от мъките най-накрая. Само пази момичето ми да не пие, защото ще носи вече детето ми. И кажете по някоя добра дума за мен....Въпреки че съм пълен кретен.

След това последно изречение двамата дълго мълчахме. Свечеряваше се и можехме да наблюдаваме безмълвната смърт на слънцето на хоризонта. Беше ме гушнал на топло до него, защото бяхме попаднали на един учудващо хладен юлски ден. Усещах парфюма му, този парфюм, който преди ме подлудяваше, но сега като че ли за пръви път ми хареса толкова много. Беше част от него, също както ние - приятелите. Усещах и разтуптяното му сърце. Направо лумтеше по жилите му. Нещо се беше променило. Долавях го във въздуха около нас. В мълчанието, което накрая той наруши.
- Знаеш ли, Евдокио, благодаря ти за този идиотски въпрос. Накара ме да погледна на безмисления си живот по друг начин. Само ти можеш да го направиш това с мене. За един миг ме накара да осъзная каква ценност държа в ръцете си и как я пропилявам, като се двуомя и се страхувам да направя толкова много неща. Защото все гледамч какво ще стане напред и все претеглям, и все забавям. А всъщност всичко, което трябва да правя е да живея. И знаеш ли кво... Няма да отлагам повече. Още тази вечер ще й се обадя и ще й кажа всичко. Пък да става каквото ще. Поне ще съм сигурен, че съм опитал....

На тръгване ме прегърна силно, целуна ме, каза ми "Обичам те" и се издуха с мръсна газ към живота си.....
А аз останах сама вкъщи и си зададох същия въпрос. Какво ще направя, ако ми остава само месец живот. А отговорът беше - абсолютно същото, каквото и той.....

А какво ще направиш ТИ, ако ти остава само месец живот?

Секса е в главата, не между краката - или Внимавай! какво правиш!

"Сексът е в главата, не между краката..."

Така ми беше казала преди време една близка приятелка и се оказа напълно права. Защото истинският, хубав и разсътрсващ секс действително идва от онзи гладен орган - мозъка. А при мене глада бушуваше яко тогава....

Историята-------

Тръпката, или по-скоро бих могла да кажа тръпките, по тялото ми се появиха в онзи момент, когато очите му се спряха на мен от другата страна на масата. Наблюдаваше ме втренчено, докато разговаряше с едно от момичетата в компанията, на този интересно-странен, по домашно му рожден ден. Едни такива златисто кафяви, специфични, настойчиви, изключително изпиващи очи. Дори се сещам за една песен сега, която най-добре би могла да ги опише - Hungry Eyes се казваше...страхотно парче.
Дори не бях забелязвала тези очи, дори не бях забелязвала него като цяло. Не ме интересуваше, а и от първия визуален контакт не ми беше направил впечатление, не беше ме заинтригувал. Къде съм бляла тогава - помислих си - виж ти какви очи имаме тук... Пък и за тогава знаех, че е сериозно обвързан с позната девойка, така че беше абсолютно аут от картината. Но....
Но в онзи точно момент бях в период на търсене и честотите ми приемаха сигнали, които в нормално състояние нямаше да уловя. А младежът очевадно изпускаше огромни количества феромони, които на талази се стрелкаха към тялото ми и нямаше нищо друго какво да направя, освен да се поддам.
Така загледана в очите му и той в моите, установихме, че нещата ще отидат в някаква посока, неясна все още, но много бързо щеше да се изясни. Както и стана, след като научих името му, пълното, и след като успях да си кажа няколко по-дълги думи от "здравей", "здрасти".
Имаше привличане, имаше тръпка, имаше искри. Порочни и парливи, от онези, които могат да те накарат да изгориш в собствения си огън. Но нали това му е хубавото на изживяването...на секса. Все пак секса е в главата.....

Действието----------

Естествено последва действие - първа крачка както му казват. Направих я аз - жената - няколко седмици след този интересно-странен по домашно му рожден ден. Няма да излъжа ако кажа, че доста често този господин се навърташе в главата ми през тези седмици, но нали знаете как е в началото - някак си успяваш да контролираш положението. Мислиш, но не е обсебващо, не е обвързано с онази отчаяност на влюбваното. Можеш да кажеш на мисълта - махни се - и тя си отива без да оставя следи след себе си.....
Бях любопитна....
А любопитството е животно, което трябва да бъде нахранено. Затова и писах. Попитах го, провокирах го. А той реагира така, както очаквах. Като поласкан мъж. Като мъж, който само е изчаквал момента....Изля си душата, изля си сърцето, изля си желанията...изля още купища неща......по скайп. Нали все пак сме модерни същества, чеда на хай тек ерата....стари работи като личен контакт...какво беше това.
Превъзмогнах го.....
По-точно махнах с ръка и го поканих да дойде при мен. Защото се оказа, че младежа не е със същата адресна регистрация...А на някъде около, може би, с точност до километър по 120...там някъде. И зачаках.... А междувпрочем през останалото време, когато липсвах в интернет пространството, бях засипвана от друг един прекрасен начин за дистанционна комуникация - разбирайте смс. И то до такава степен, че нещастната машинка се задръсти.
Няма да излъжа, ако кажа, че ми беше приятно. Беше ми даже много приятно, защото с всяко звънване на това миниатюрно чудо на техниката, страстта се нажежаваше и признавам си честно, предусещах момента, в който щах да го усетя, вече реално, в себе си. Младежа...не телефона :))))
Остана просто да чакам, за да видя докъде ще стигне....

Срещата-----------

И така, той дойде... След доста чакане........................ТОЙ ДОЙДЕ... В деня на пристигането - чаках го цял ден, дори бях си взела свободен от работа. От сутринта го чаках, той доде следобед късно. Както и да е... Черна точка. Даже две. Да видим по нататък.
Странно беше някак си. Малко едно такова неудобно. Нали знаете как е при хора, които дълго са се чакали. Накрая като се видят незнаят какво да си кажат. Е и ние така.
Гледахме се пак, като на онзи интересно-странен по домашно му рожден ден. Гледахме се, гледахме се....накрая просто се хванахме за яките и се нацелувахме. На тепето го бях завела. Дори гледката не можахме да видим от целуване. Но нищо....мисля че си заслужаваше. Мисля...
Вечерта....Изнасилих го. Или може би изнасилването беше взаимно. Тоест, исках да кажа. Правих секс с почти непознат, на първа среща, нещо което Не правех и Не бях правила, но исках да го направя и го направих. Заведох го в къщи, съблякох го, свалих му боксерите и го изнасилих.
Това беше хубавата част....защото секса наистина е в главата. Да искаш някой и да го вземеш, да го имаш. Както аз имах него тази вечер. И май, да ви кажа, и на него му хареса. Защото, вярвайте ми - обичам да гледам лицето на един мъж докато свършва. А неговото направо се сгърчи в екстаз.... Хареса му... Определено му хареса.....
На другия ден се държа мило. Даже още вечерта се държа мило. Прегръща ме, почти не спа, държа ме за ръка, заведе ме на закуска....Абе джентълмен...Ако изобщо такова животно съществува вече.......

Последствията----------

Паднах.(Паднах ли?!?!?) Грешка, ГОЛЯМА ГРЕШКА. Безспирно сега си повтарям - престани да мислиш за него... Защото и потока от смс-и и съобщения от него също значително отесня... А и все някакви важни причини се появаваха на пътя му към Пловдив. Разбирам, всичко разбирам и нищо не казвам. Няма и да кажа! Защото всеки си има живот и задачи, които да върши и аз не искам да се врат в моите. Такава съм си - добричка, неревнива, свободолюбива. Едно нещо само не спря... Да ме уверява, че ще дойде, че му липсвам, че ме иска.....да ми казва Обичам те.....
Красиви думи. Галят ме като ги слушам... Но и хората са го казали - Думите не са достатъчни, нужни са действя. А аз като завършена патка дадох твърде много, твърде скоро - и карта - от онези малките чудни нещица дето ги слагаш в безжичното ало, и ходене до там в 2 през нощта, за да бъда с него няколко часа, и на морето отидох там където беше той.... Но неговото даване нещо намаля.... А аз не искам друго освен време... Знам - най-ценното е това и се научих на търпение, защото знам какво е хиляда неща да са ти на главата. Но като кажеш - ще направя нещо - правиш го, нали. Иначе по-добре не го казвай....
А пък мойта болка нарастна. И чуденето, и маенето откъде накъде си позволих да се влюбвам, при положение, че даже не ми беше направил впечатление първоначално.... Откъде накъде си позволих да страдам, след като - приятели много, а аз не съм парче за изпускане, ако минем на мъжки жаргон....Защото и стил имам, и визия, и мястото си знам, и на земята здраво съм стъпила, и интереси имам, и хоби, и неща в които съм добра..... и приятели, и нови намирам лесно, и работа, и кола, и жилище и с две думи......Каква жена - както казва моят треньор. И да - забравих....тренирам. Бойно изкуство. И ако поискам мога яко да го наритам. И ако поискам - мога да изляза и да се върна с редичка мъжаги след мен.
Но последствията.....страдам и чакам. Какво чакам и какво искам - и аз незнам. Но и той незнае. Ще видим... Завършена патка :)))


Лекарството--------------

Приятел ми каза - Силна си...по-силна от мъжете. И се плашат, да знаеш. Защото ги караш да се чувстват не на място. Някак си егото им потъпкваш, мъжкото самочувствие, нали се сещаш. Но без да искаш, несъзнателно тая сила я излъчваш. И тоя дето ще бъде с тебе, дето ще се престраши, трябва да е над тези неща, да ги е надраснал.... Ама и ти много страдаш. Трябва да си намериш отдушник на страданието, защото иначе ще изперкаш.

Та ето го моят отдушник.....пиша в блог, на непознати. Някой ще ме разберат, някой не, някои ги интересува, други въобще...мен изобщо. Важното е да го има написано черно на бяло. Защото като пиша се излива и чернилката отива подяволите...И някак си по-лесно става да не мисля за него....да го пусна някъде да си лети... Успокоявящо чувство. Пиша....Лекарството.....

Секса е в главата, не между краката..... Ама от секс боли глава!!!!

П.С. Споделям с вас моят личен опит и перипетиите през които минавам, за да видите, че не сте сами в изживяванията си. И аз, като вас, се уча с течение на времето с много болка, мъка, проблеми и всякакви идиотщини, които ми се случват. Тази връзка остана в миналото, защото така желаният от мен обект реши просто да ме зареже...но за това ще пиша скоро в сектора МЪЖЕ :)))

Жената и Овулацията

Жените са склонни да изневеряват в четирите дни преди овулацията си!!!
Ха, това е научно доказано, а не е просто теза....
В периода преди овулация, жената предпочита по-мъжествените черти - ниски вежди, широка челюст, "дебел" врат....През останалото време предпочитан тип е по-женственият, с по-омекотени форми. Пак доказано научно твърдение....И - нещо интересно - тестисите на мъжа са по-големи от тези на орангутана и по-малки от тези на шимпанзето. Защо ли....? Ами защото орангутана си има харем от орангутанки и не е нужно да е в пълна готовност нон стоп, докато на шимпанзето му се налага точно това, поради невярните женски. А човека остава посредата, защото жените сме племе с променлива вярност....
Учените в тази област казват
"Един баща никога не може да бъде сигурен в децата си, освен ако не направи ДНК тест."
От чисто биологична гледна точка било напълно неприемливо мъжки да отглежда децата на друг мъжкар, просто защото така попилява ценните си гени.
Ами какво да правят тези мъже, които поради различни причини не могат да имат деца, а????
Друго интересно доказателство е това, че парадиращият със социалните си придобивки човек, дори и да не притежава най-добрите гени, е много по-привлекателен и сексуално предпочитан от този, който има гените, но няма играчките.
За последното съм напълно съгласна, защото ми дава ясна представа защо младите момичета, в апогея на възпроизводствените си възможности, тръгват с мазни, гнусни, отблъскващи дядковци с пари и скъпи коли. Бля....отвратително..."Биология, какво да правиш"- казват учените.
Ами дааааа, биология. Ама тая биология реже крилцата на младите, генетично подобрени и сексуално издръжливи мъжкари / не ви принизявам до животинските видове, момчета, не го разбирайте така/, които не притежават придобивките на чичковците, но пак искат да си пуснат семето някъде.
И какво правим тогава, като биологията на човека е създадена по този само-противоречащ си начин?
Ами прибягваме до ума си, защото, все пак, ние хората сме единствените разумни същества на тази земя, които могат да тръгнат срещу природата си, благодарение единствено на собствената си воля. А волята в този случай е любовта....
Когато момиче се влюби силно е трудно да я накараш да направи нещо, което ще я отдели от обекта на тия възвишени чувства. Същото се отнася и за момчетата, надявам се...
Така че посланието ми е:
Обичайте се хора, влюбвайте се и не вървете против т'ва прекрасно чувство, което те стопля, дава ти крилца много по-големи от крилцата, които ти дава Ред Бул и ти затваря очите за невъзможните неща.

Мъжка Солидарност? - или как действат жените

Правя ремонт. Боядисвам с латекс - хубаво люляково лилаво. Лакирам ламперията, пренареждам мебелите, сменям стила. Всичко вървеше по вода до момента, в който не дойде време да слагам стъклените полички в една ниша до леглото.
Няма проблеми - казах си - отивам в Практикер да ми отрежат поличките, взимам държачи и с винтоверта пат, пат и за две минути всичко е готово.

Взех размерите.....грешно. Отрязаха стъклата по-големи.
Няма проблем - казвам си аз втори път - ще го коригирам.
Отрязоха ги пак.....грешно. По-малки. Леко пребледняла от нерви за трети път си казах няма проблем. С бодра крачка запраших към Практикер и взех две двуметрови летви, които щях да използвам като подпори за държачите. Прибрах се щастлива и спокойна, че сега най-накрая ще мога да сложа поличките и ще успея да подредя всичко до вечерта.
Надупчих почти цялата ниша. Лакираната ламперия се превърна в ренде, през което прозираше жълтеникавата изолация. Почервенях от яд. Стъклата се оказаха по-големи сега, след като сложих изрязаните грижливо летвички. Имах алтернатива - или да махна летвите и да взема други, по-скъпи държачи, или да отрежа стъклата. Но имах и един проблем. Отрежех ли стъклата отново грешно, цялата одисея щеше да се потрети.
През цялото време докато пътувах към Практикер се проклинах наум, че не научих математиката и в частност геометрията, както трябва. И естествено заради това мое незнание се бръкнах дълбоооко в дйоба си за осем държача по двадесет и кусур лева единият. Когато плащах на касата младото момиче от другата страна ми се усмихна и ме поглледна с едни такива присмехулни очи, които веднага бяха контрирани ссъс зверския ми поглед. Добре че момичето се оказа разбрано - имам предвид, че разбра достатъчно бързо да не си и помисля да иронизира ситуацията, защото щеше да и се случи нещастие.
Прибрах се за пореден път. Надеждата в мен не умираше. Завинтих новите държачи стараейки се да не обръщам внимание на алармата в главата си. Тя упорито ме информираше, че отново има някаква грешка. И наистина се оказа, че има. Стъклата се оказаха пак по-широки. Пробвах как ли не да ги поставя тези шибани, красиви, тонирани в зелено полички. Накрая не издържах. Захвърлих ги върху леглото, оставих хаоса да царува и се скрих на първия етаж с чинийка варен ориз и доматен сос, блаженно поседнала на удобното кресло, докато гледах един страхотен филм с лаконично заглавиe АЛФИ.
Той се прибра към осем. Беше капнал след тренировката и искаше да легне да спи. Завари ме по средата на втория филм.
- Всичко ли е наред, мило?
- Да - казах - всичко е ок.
- Приключи ли с ремонта горе? Много съм уморен. Искам душ и веднага в леглото.
- Да - повторих - всичко е ок.

Качи се горе, отвори вратата и, убедена съм, замръзна на място. Не очакваше да види хаос. Нито пък легло, което не се вижда от всякакви джунджурии. Влезе да си вземе душ и дойде при мен в хола с одеало и възглавница под ръка.

- Утре ще ги поставя.
- Ахам. Точно на най-интересното съм. Може ли после да ми кажеш?

Бях гадна. Но той го заслужаваше напълно. Дори не ме попита имам ли нужда от помощ през цялата седмица, докато траеше ремонта.
Следващите два дни всичко си дойде на мястото. Сложи поличките и подреди хаоса. А на мен ми се услади още повече да го наблюдавам отстрани като супервайзър. Все пак това бяха събота и неделя. Единствените му почивни дни!

Как обичат мъжете / И една малка идея как да нямат проблеми с жените/

Любовта на мъжете е странна, алогична, непоследователна. Любовта на мъжете се пали бързо и също толкова бързо минава.
Има и такава, обаче, която завладява и трае дълго дълго и остава почти завинаги. Но тази, втората, е условна, трудна, безкомпромисна.

Когато мъжън срещне жена, в която вижда човек, огледално копие на самия него като характер, усещания, чувства, той полудява. Буквално губи разсъдъка си и прави и невъзможното, за да я спечели. Този мъж възприема жената до себе си като съвършеното съчетание на всички негови добри черти, без да вижда лошите. Това, естествено, е характерно за всички нови връзки.

Но нека приемем, че тези двамата герои на разказчето са заедно от известно време. А през това време отношенията им процъвтяват, движението е само напред и нагоре, без спадове, само с малки и краткотрайни караници. Двамата се опознават и откриват само красивото, само онова, което ги радва. Мъжът все повече се уверява, че жената е ЖЕНАТА. Тази, в чиито очи вижда децата си, тази, в чиято осанка вижда стабилната опора през годините, тази…..жената. Но в цялата идилия трябва да вмъкна, че той я приема като подкрепа и единствено като подкрепа, но не и като същество, което може да застане на друга позиция, с друга гледна точка. И както се досещате такъв момент все пак идва. И жената застава в другата половина на игрището. Точно в този момент нещо се пречупва, нещо се обръща, нечия представа е разбита на малки парченца. Жената вече не изглежда толкова идеална и толкова мила, не изглажда толкова подкрепяща и толкова като ЖЕНАТА. Това се превръща в коварната болест, която разяжда вътрешностите на перфектната връзка и малко по малко разрушава основите на създаденият илюзорен замък.

Той преосмисля…..и преосмисля….мисли и премисля. И започва да вижда лошото, само лошото. Минава времето. Любовта на мъжа не намалява, но натежава. Тежест й придават неговата болка, неговото съмнение, че тя ще продължи да го наранява. И идва момента, в който той прекратява. Слага край на всичко. Не защото не я обича, а защото не иска проблеми. Не иска да го боли, не иска да се чувства зле, не иска някай, който да не го подкрепя, някой, който да не застава зад него. Приключва всичко, въпреки че още я обича.

Какво се случва? Разделят се, минава време. Жената реве и се тръшка, проклина го и го мрази, но не спира да го обича… Минава още време. Любовта й минава. Тя се успокоява. Но той…Той не е спрял да я обича, дори и да преминал през други връзки и други жени. В ума му влизат съмнения, че е пропуснал през ръцете си нещо, което не е трябвало да изпуска. Връща се обратно, но вече е късно. Идва време, когато мъжът започва да страда. Много повече, отколкото преди.

Поуката е проста. Любовта на мъжа е странна, непоследователна, водена от страха, а не от сърцето му. Защото в днешно време, колкото и да не ми се иска да спекулирам с тази шаблон, мъжете придобиват много от женските характеристики. Все пак сме Епохата на Водолея и такива неща не би трябвало да ме учедват, но истината е, че го правят. Мъжете започват да се страхуват много повече да не бъдат наранени. Започват да се страхуват за това дали са направили правилният избор. В много случаи на раздели именно колебливостта им е причината. Моментът, в който те мислят - "Ако остана с тази жена, дали пък няма да пропусна истинската. Дали тази е истинската."

Отговорът е простичък. Много рядко в живота срещаме перфектните си половинки. Та дори те също не се префектни. Все има нещо за доизглаждане, колкото и дребно да е. Перфектни хора няма. Но мъжете са придобили онзи малко странен манталитет, при който се проявява нагласата да зарежат нещо намерено, за да тръгнат да търсят друго, с надеждата, че то е перфектно. Доста често се получава така, че схващат какво са имали тогава, когато се натъкнат на нещо по-лошо. Синоним на това поведение е алчност. Даже има една много любима моя притча за този тип мъже.

Но... Заслужава ли си да изхвърляш на боклука колелото, само защото гумата му е спукана??? Замислете се момчета. Вие поне сте практични по рождение.

Какво може да помогне?

Разговор. Говорете с нас. Казвайте ни какво мислите, какво чувствате, какво не е наред. Не скривайте нищо, пък било то и това, че при последната разходка до Амстердам сте посетили проститутка. Не мълчете, когато сте ядосани, защото колегата в офиса е получил повишението, за което сте се бъхтили. Кажете ни, ако искате да излезете с братушките по мъжки и не искате да дойдем с вас. Но и ни кажете, ако на същата тази среща някой от братушките ще си доведе неговата мацка. Казвайте ни тези неща. Защото те са малките препъни камъчета на една връзка. Даже, не са и те, мълчанието ви е.... Защо трябва да мълчиш като теле и да си създаваш още главоболия с жената, като можеш да си набавиш спокойствие и подкрепа, като си размърдаш малко езика.

Говорете с нас. И ни обичайте. Дори понякога ни го казвайте.

"Теория на абсурдизма" - или как си прецакал сам всичко.

Непоследователността на човешките същества винаги ме е очаровала като нещо, привично само на нас - хомо сапиенс. Наблюдавала съм животинското царство и там такова нещо не съществува. Дали защото животните са по-нисши същества от нас или защото са по-висши - няма да узная. Но със сигурност знам, че действията на хората понякога изглеждат твърде абсурдни и нелогични. И тъй като сега страстта ми е насочена конкретно към взаимоотношенията мъже-жени, отново ще изложа тук извод, до който стигнах наскоро.

Какво имам предвид под заглавието 'теория на абсурдизма'. Съществува едно такова вярване, че подсъзнанието е силата, която ни движи напред. Или...общуване на едно друго ниво. Все пак свързват подсъзнанието с първичните инстинкти, а ние хората, колкото и да сме високо "модифицирани" в ерата, в която живеем, не можем да отречем, че инстинктите продължават да ни водят за носа много успешно. Особено когато се отнася за взаимоотношения...любовни взаимоотношения. Тогава се появява разрива между съзнание и подсъзнание и, естествено, се ражда "теорията на абсурдизма".

Да речем, че си имал някакви отношения с човек от другия пол /може и от същия-въпрос на избор/. След контакта /твърде научно взех да се изразявам, но/ са продължили някакъв вид отношения - дори и един смс на ден пак е нещо. Даже много нещо. В такъв случай в единия от двамата остава усещането, че нещата биха могли да продължат, да се развият. Най-често женските... Дали ще продължат под чисто физическа форма или ще се намеси и емоционален аспект, пак това е въпрос на личен избор. Важното е, че контактът е продължил известно време. Естествено, до момента, в който единият от двамата не реши да изчезне яко дим и то в повечето случаи без обяснение. Най-често мъжките. Тогава другият започва да се чуди къде, какво, защо и как се е случило.

Както направих сравнение с животните в началото, ще го направя и сега. Да вземем пример с лъва или айде с по-достъпно същество - домашната или улична котка. Когато котката си хареса друга котка, а предимно мъжките си харесват женски, защото женските са разгонени, мацуранът отива, свършва си работата и всеки си тръгва по пътя без мяу, без мър-бър-гър и тем подобни. Същото е общовалидно за много голяма част от животните с изключение на някои видове, които след като оплодят женската остават с нея докато се роди и отгледа малкото. Но да не задълбочавам.

При хората, обаче, в доста случаи резултатът е различен. Не казвам, че и животинския вариант го няма, но съществува един мек завоалиран момент на грубия израз "да ти бия шута". Тоест, това което искам да кажа е, че след хубавото изкарване, мъжкият елемент /защото той най-често се проявява като действен в тези случаи/, много рядко казва право в очите - "Маце, страхотен секс, няма да се обадя утре".

В един доста голям процент от случаите мъжката половина ще завоалира, ще маже и ще лъже, ще гледа да мине по околовръстното, за да ти каже най-накрая, че всичко е било само заради секса. Причината може би се крие в това, че не искат да наранят отсрещната страна, но лично за себе си смятам, че го правят, защото те самите не искат да бъдат наранени. Все пак помислете - ако един мъж каже в очите на жената, след като вече са били заедно в леглото - "Аз исках само секс от теб тази вечер и нищо повече"... Ако жената е била наясно в самото начало, ок, но в повечето случаи ние сме доста объркани същества и най-много горкото момче да получи сутрешна доза "благословии". Кой иска да се събужда така?!?!

Личният ми опит в такива ситуации беше дълъг и труден период, след който най-накрая успях да проумея за себе си къде се крие разковничето. А то е в нагласата, с която излизаме навън и се спотайваме на места, наречени потенциални ловни полета. Сещате се - барове, клубове, заведения, купони, партита, ивенти и така нататък. Защото, колкото и да не ви се вярва, нагласата е на подсъзнателно ниво. Търсенето се носи като аромата на парфюма, с който си напръскал кожата си. Отсрещната страна я усеща. Надушва я....

Личен пример.
В период на повече от година излизах вечер настроена да се забавлявам и нищо повече. Бях прекъснала дългогодишна връзка и имах нужда от отърсване от всичко. Обличах се, гримирах се и изхвърчах готова да танцувам. Но истината беше малко по-различна. И, естествено, осъзнах я след време и след като ми се случиха някои доста неприятни неща. Нагласата ми през всичкото това време е била повлияна от нуждата ми отново да обичам. И ако щете вярвайте, всички мъже, с които бях и с които имах някакъв вид контакт, осъзнато или не, усещаха тази моя нагласа. И всички бягаха надалеч, независимо от това, че съзнателно аз исках просто да се забавлявам без дори да стигам до нещо повече от здравей, здрасти. Надушват я тази женска слабост гадинките. Много качествено я надушваха в мен и след приятното изкарване, което в повечето случаи имаше кратки продължения, изхвърчаха надалече без каквито и да било обяснения. Логично. Да, но само за мъжете.

На мен ми отне доста време да разбера какво става. Защото съзнателно не исках нова връзка, но подсъзнателно крещях - Искааааам тееееее...

След доста анализи и безсънни нощи придружени от ред сълзи, ред сополи, стигнах до "теорията на абсурдизма".

А тя се състой в следното:
"Човешката природа е създадена така, че да прикрива истината, защото лъжата според нея е по-поносимият вариант, без да отчита факта, че от истината боли само веднъж и бързо се забравя, докато от лъжата боли два пъти:
1. като научиш истината и;
2. като разбереш, че са те излъгали!"


Абсурдът се състои в това, че в крайна сметка си излъгал сам себе си. А даже не си и разбрал...