"Теория на абсурдизма" - или как си прецакал сам всичко.

Непоследователността на човешките същества винаги ме е очаровала като нещо, привично само на нас - хомо сапиенс. Наблюдавала съм животинското царство и там такова нещо не съществува. Дали защото животните са по-нисши същества от нас или защото са по-висши - няма да узная. Но със сигурност знам, че действията на хората понякога изглеждат твърде абсурдни и нелогични. И тъй като сега страстта ми е насочена конкретно към взаимоотношенията мъже-жени, отново ще изложа тук извод, до който стигнах наскоро.

Какво имам предвид под заглавието 'теория на абсурдизма'. Съществува едно такова вярване, че подсъзнанието е силата, която ни движи напред. Или...общуване на едно друго ниво. Все пак свързват подсъзнанието с първичните инстинкти, а ние хората, колкото и да сме високо "модифицирани" в ерата, в която живеем, не можем да отречем, че инстинктите продължават да ни водят за носа много успешно. Особено когато се отнася за взаимоотношения...любовни взаимоотношения. Тогава се появява разрива между съзнание и подсъзнание и, естествено, се ражда "теорията на абсурдизма".

Да речем, че си имал някакви отношения с човек от другия пол /може и от същия-въпрос на избор/. След контакта /твърде научно взех да се изразявам, но/ са продължили някакъв вид отношения - дори и един смс на ден пак е нещо. Даже много нещо. В такъв случай в единия от двамата остава усещането, че нещата биха могли да продължат, да се развият. Най-често женските... Дали ще продължат под чисто физическа форма или ще се намеси и емоционален аспект, пак това е въпрос на личен избор. Важното е, че контактът е продължил известно време. Естествено, до момента, в който единият от двамата не реши да изчезне яко дим и то в повечето случаи без обяснение. Най-често мъжките. Тогава другият започва да се чуди къде, какво, защо и как се е случило.

Както направих сравнение с животните в началото, ще го направя и сега. Да вземем пример с лъва или айде с по-достъпно същество - домашната или улична котка. Когато котката си хареса друга котка, а предимно мъжките си харесват женски, защото женските са разгонени, мацуранът отива, свършва си работата и всеки си тръгва по пътя без мяу, без мър-бър-гър и тем подобни. Същото е общовалидно за много голяма част от животните с изключение на някои видове, които след като оплодят женската остават с нея докато се роди и отгледа малкото. Но да не задълбочавам.

При хората, обаче, в доста случаи резултатът е различен. Не казвам, че и животинския вариант го няма, но съществува един мек завоалиран момент на грубия израз "да ти бия шута". Тоест, това което искам да кажа е, че след хубавото изкарване, мъжкият елемент /защото той най-често се проявява като действен в тези случаи/, много рядко казва право в очите - "Маце, страхотен секс, няма да се обадя утре".

В един доста голям процент от случаите мъжката половина ще завоалира, ще маже и ще лъже, ще гледа да мине по околовръстното, за да ти каже най-накрая, че всичко е било само заради секса. Причината може би се крие в това, че не искат да наранят отсрещната страна, но лично за себе си смятам, че го правят, защото те самите не искат да бъдат наранени. Все пак помислете - ако един мъж каже в очите на жената, след като вече са били заедно в леглото - "Аз исках само секс от теб тази вечер и нищо повече"... Ако жената е била наясно в самото начало, ок, но в повечето случаи ние сме доста объркани същества и най-много горкото момче да получи сутрешна доза "благословии". Кой иска да се събужда така?!?!

Личният ми опит в такива ситуации беше дълъг и труден период, след който най-накрая успях да проумея за себе си къде се крие разковничето. А то е в нагласата, с която излизаме навън и се спотайваме на места, наречени потенциални ловни полета. Сещате се - барове, клубове, заведения, купони, партита, ивенти и така нататък. Защото, колкото и да не ви се вярва, нагласата е на подсъзнателно ниво. Търсенето се носи като аромата на парфюма, с който си напръскал кожата си. Отсрещната страна я усеща. Надушва я....

Личен пример.
В период на повече от година излизах вечер настроена да се забавлявам и нищо повече. Бях прекъснала дългогодишна връзка и имах нужда от отърсване от всичко. Обличах се, гримирах се и изхвърчах готова да танцувам. Но истината беше малко по-различна. И, естествено, осъзнах я след време и след като ми се случиха някои доста неприятни неща. Нагласата ми през всичкото това време е била повлияна от нуждата ми отново да обичам. И ако щете вярвайте, всички мъже, с които бях и с които имах някакъв вид контакт, осъзнато или не, усещаха тази моя нагласа. И всички бягаха надалеч, независимо от това, че съзнателно аз исках просто да се забавлявам без дори да стигам до нещо повече от здравей, здрасти. Надушват я тази женска слабост гадинките. Много качествено я надушваха в мен и след приятното изкарване, което в повечето случаи имаше кратки продължения, изхвърчаха надалече без каквито и да било обяснения. Логично. Да, но само за мъжете.

На мен ми отне доста време да разбера какво става. Защото съзнателно не исках нова връзка, но подсъзнателно крещях - Искааааам тееееее...

След доста анализи и безсънни нощи придружени от ред сълзи, ред сополи, стигнах до "теорията на абсурдизма".

А тя се състой в следното:
"Човешката природа е създадена така, че да прикрива истината, защото лъжата според нея е по-поносимият вариант, без да отчита факта, че от истината боли само веднъж и бързо се забравя, докато от лъжата боли два пъти:
1. като научиш истината и;
2. като разбереш, че са те излъгали!"


Абсурдът се състои в това, че в крайна сметка си излъгал сам себе си. А даже не си и разбрал...