Секса е в главата, не между краката - или Внимавай! какво правиш!

"Сексът е в главата, не между краката..."

Така ми беше казала преди време една близка приятелка и се оказа напълно права. Защото истинският, хубав и разсътрсващ секс действително идва от онзи гладен орган - мозъка. А при мене глада бушуваше яко тогава....

Историята-------

Тръпката, или по-скоро бих могла да кажа тръпките, по тялото ми се появиха в онзи момент, когато очите му се спряха на мен от другата страна на масата. Наблюдаваше ме втренчено, докато разговаряше с едно от момичетата в компанията, на този интересно-странен, по домашно му рожден ден. Едни такива златисто кафяви, специфични, настойчиви, изключително изпиващи очи. Дори се сещам за една песен сега, която най-добре би могла да ги опише - Hungry Eyes се казваше...страхотно парче.
Дори не бях забелязвала тези очи, дори не бях забелязвала него като цяло. Не ме интересуваше, а и от първия визуален контакт не ми беше направил впечатление, не беше ме заинтригувал. Къде съм бляла тогава - помислих си - виж ти какви очи имаме тук... Пък и за тогава знаех, че е сериозно обвързан с позната девойка, така че беше абсолютно аут от картината. Но....
Но в онзи точно момент бях в период на търсене и честотите ми приемаха сигнали, които в нормално състояние нямаше да уловя. А младежът очевадно изпускаше огромни количества феромони, които на талази се стрелкаха към тялото ми и нямаше нищо друго какво да направя, освен да се поддам.
Така загледана в очите му и той в моите, установихме, че нещата ще отидат в някаква посока, неясна все още, но много бързо щеше да се изясни. Както и стана, след като научих името му, пълното, и след като успях да си кажа няколко по-дълги думи от "здравей", "здрасти".
Имаше привличане, имаше тръпка, имаше искри. Порочни и парливи, от онези, които могат да те накарат да изгориш в собствения си огън. Но нали това му е хубавото на изживяването...на секса. Все пак секса е в главата.....

Действието----------

Естествено последва действие - първа крачка както му казват. Направих я аз - жената - няколко седмици след този интересно-странен по домашно му рожден ден. Няма да излъжа ако кажа, че доста често този господин се навърташе в главата ми през тези седмици, но нали знаете как е в началото - някак си успяваш да контролираш положението. Мислиш, но не е обсебващо, не е обвързано с онази отчаяност на влюбваното. Можеш да кажеш на мисълта - махни се - и тя си отива без да оставя следи след себе си.....
Бях любопитна....
А любопитството е животно, което трябва да бъде нахранено. Затова и писах. Попитах го, провокирах го. А той реагира така, както очаквах. Като поласкан мъж. Като мъж, който само е изчаквал момента....Изля си душата, изля си сърцето, изля си желанията...изля още купища неща......по скайп. Нали все пак сме модерни същества, чеда на хай тек ерата....стари работи като личен контакт...какво беше това.
Превъзмогнах го.....
По-точно махнах с ръка и го поканих да дойде при мен. Защото се оказа, че младежа не е със същата адресна регистрация...А на някъде около, може би, с точност до километър по 120...там някъде. И зачаках.... А междувпрочем през останалото време, когато липсвах в интернет пространството, бях засипвана от друг един прекрасен начин за дистанционна комуникация - разбирайте смс. И то до такава степен, че нещастната машинка се задръсти.
Няма да излъжа, ако кажа, че ми беше приятно. Беше ми даже много приятно, защото с всяко звънване на това миниатюрно чудо на техниката, страстта се нажежаваше и признавам си честно, предусещах момента, в който щах да го усетя, вече реално, в себе си. Младежа...не телефона :))))
Остана просто да чакам, за да видя докъде ще стигне....

Срещата-----------

И така, той дойде... След доста чакане........................ТОЙ ДОЙДЕ... В деня на пристигането - чаках го цял ден, дори бях си взела свободен от работа. От сутринта го чаках, той доде следобед късно. Както и да е... Черна точка. Даже две. Да видим по нататък.
Странно беше някак си. Малко едно такова неудобно. Нали знаете как е при хора, които дълго са се чакали. Накрая като се видят незнаят какво да си кажат. Е и ние така.
Гледахме се пак, като на онзи интересно-странен по домашно му рожден ден. Гледахме се, гледахме се....накрая просто се хванахме за яките и се нацелувахме. На тепето го бях завела. Дори гледката не можахме да видим от целуване. Но нищо....мисля че си заслужаваше. Мисля...
Вечерта....Изнасилих го. Или може би изнасилването беше взаимно. Тоест, исках да кажа. Правих секс с почти непознат, на първа среща, нещо което Не правех и Не бях правила, но исках да го направя и го направих. Заведох го в къщи, съблякох го, свалих му боксерите и го изнасилих.
Това беше хубавата част....защото секса наистина е в главата. Да искаш някой и да го вземеш, да го имаш. Както аз имах него тази вечер. И май, да ви кажа, и на него му хареса. Защото, вярвайте ми - обичам да гледам лицето на един мъж докато свършва. А неговото направо се сгърчи в екстаз.... Хареса му... Определено му хареса.....
На другия ден се държа мило. Даже още вечерта се държа мило. Прегръща ме, почти не спа, държа ме за ръка, заведе ме на закуска....Абе джентълмен...Ако изобщо такова животно съществува вече.......

Последствията----------

Паднах.(Паднах ли?!?!?) Грешка, ГОЛЯМА ГРЕШКА. Безспирно сега си повтарям - престани да мислиш за него... Защото и потока от смс-и и съобщения от него също значително отесня... А и все някакви важни причини се появаваха на пътя му към Пловдив. Разбирам, всичко разбирам и нищо не казвам. Няма и да кажа! Защото всеки си има живот и задачи, които да върши и аз не искам да се врат в моите. Такава съм си - добричка, неревнива, свободолюбива. Едно нещо само не спря... Да ме уверява, че ще дойде, че му липсвам, че ме иска.....да ми казва Обичам те.....
Красиви думи. Галят ме като ги слушам... Но и хората са го казали - Думите не са достатъчни, нужни са действя. А аз като завършена патка дадох твърде много, твърде скоро - и карта - от онези малките чудни нещица дето ги слагаш в безжичното ало, и ходене до там в 2 през нощта, за да бъда с него няколко часа, и на морето отидох там където беше той.... Но неговото даване нещо намаля.... А аз не искам друго освен време... Знам - най-ценното е това и се научих на търпение, защото знам какво е хиляда неща да са ти на главата. Но като кажеш - ще направя нещо - правиш го, нали. Иначе по-добре не го казвай....
А пък мойта болка нарастна. И чуденето, и маенето откъде накъде си позволих да се влюбвам, при положение, че даже не ми беше направил впечатление първоначално.... Откъде накъде си позволих да страдам, след като - приятели много, а аз не съм парче за изпускане, ако минем на мъжки жаргон....Защото и стил имам, и визия, и мястото си знам, и на земята здраво съм стъпила, и интереси имам, и хоби, и неща в които съм добра..... и приятели, и нови намирам лесно, и работа, и кола, и жилище и с две думи......Каква жена - както казва моят треньор. И да - забравих....тренирам. Бойно изкуство. И ако поискам мога яко да го наритам. И ако поискам - мога да изляза и да се върна с редичка мъжаги след мен.
Но последствията.....страдам и чакам. Какво чакам и какво искам - и аз незнам. Но и той незнае. Ще видим... Завършена патка :)))


Лекарството--------------

Приятел ми каза - Силна си...по-силна от мъжете. И се плашат, да знаеш. Защото ги караш да се чувстват не на място. Някак си егото им потъпкваш, мъжкото самочувствие, нали се сещаш. Но без да искаш, несъзнателно тая сила я излъчваш. И тоя дето ще бъде с тебе, дето ще се престраши, трябва да е над тези неща, да ги е надраснал.... Ама и ти много страдаш. Трябва да си намериш отдушник на страданието, защото иначе ще изперкаш.

Та ето го моят отдушник.....пиша в блог, на непознати. Някой ще ме разберат, някой не, някои ги интересува, други въобще...мен изобщо. Важното е да го има написано черно на бяло. Защото като пиша се излива и чернилката отива подяволите...И някак си по-лесно става да не мисля за него....да го пусна някъде да си лети... Успокоявящо чувство. Пиша....Лекарството.....

Секса е в главата, не между краката..... Ама от секс боли глава!!!!

П.С. Споделям с вас моят личен опит и перипетиите през които минавам, за да видите, че не сте сами в изживяванията си. И аз, като вас, се уча с течение на времето с много болка, мъка, проблеми и всякакви идиотщини, които ми се случват. Тази връзка остана в миналото, защото така желаният от мен обект реши просто да ме зареже...но за това ще пиша скоро в сектора МЪЖЕ :)))