Как обичат мъжете / И една малка идея как да нямат проблеми с жените/

Любовта на мъжете е странна, алогична, непоследователна. Любовта на мъжете се пали бързо и също толкова бързо минава.
Има и такава, обаче, която завладява и трае дълго дълго и остава почти завинаги. Но тази, втората, е условна, трудна, безкомпромисна.

Когато мъжън срещне жена, в която вижда човек, огледално копие на самия него като характер, усещания, чувства, той полудява. Буквално губи разсъдъка си и прави и невъзможното, за да я спечели. Този мъж възприема жената до себе си като съвършеното съчетание на всички негови добри черти, без да вижда лошите. Това, естествено, е характерно за всички нови връзки.

Но нека приемем, че тези двамата герои на разказчето са заедно от известно време. А през това време отношенията им процъвтяват, движението е само напред и нагоре, без спадове, само с малки и краткотрайни караници. Двамата се опознават и откриват само красивото, само онова, което ги радва. Мъжът все повече се уверява, че жената е ЖЕНАТА. Тази, в чиито очи вижда децата си, тази, в чиято осанка вижда стабилната опора през годините, тази…..жената. Но в цялата идилия трябва да вмъкна, че той я приема като подкрепа и единствено като подкрепа, но не и като същество, което може да застане на друга позиция, с друга гледна точка. И както се досещате такъв момент все пак идва. И жената застава в другата половина на игрището. Точно в този момент нещо се пречупва, нещо се обръща, нечия представа е разбита на малки парченца. Жената вече не изглежда толкова идеална и толкова мила, не изглажда толкова подкрепяща и толкова като ЖЕНАТА. Това се превръща в коварната болест, която разяжда вътрешностите на перфектната връзка и малко по малко разрушава основите на създаденият илюзорен замък.

Той преосмисля…..и преосмисля….мисли и премисля. И започва да вижда лошото, само лошото. Минава времето. Любовта на мъжа не намалява, но натежава. Тежест й придават неговата болка, неговото съмнение, че тя ще продължи да го наранява. И идва момента, в който той прекратява. Слага край на всичко. Не защото не я обича, а защото не иска проблеми. Не иска да го боли, не иска да се чувства зле, не иска някай, който да не го подкрепя, някой, който да не застава зад него. Приключва всичко, въпреки че още я обича.

Какво се случва? Разделят се, минава време. Жената реве и се тръшка, проклина го и го мрази, но не спира да го обича… Минава още време. Любовта й минава. Тя се успокоява. Но той…Той не е спрял да я обича, дори и да преминал през други връзки и други жени. В ума му влизат съмнения, че е пропуснал през ръцете си нещо, което не е трябвало да изпуска. Връща се обратно, но вече е късно. Идва време, когато мъжът започва да страда. Много повече, отколкото преди.

Поуката е проста. Любовта на мъжа е странна, непоследователна, водена от страха, а не от сърцето му. Защото в днешно време, колкото и да не ми се иска да спекулирам с тази шаблон, мъжете придобиват много от женските характеристики. Все пак сме Епохата на Водолея и такива неща не би трябвало да ме учедват, но истината е, че го правят. Мъжете започват да се страхуват много повече да не бъдат наранени. Започват да се страхуват за това дали са направили правилният избор. В много случаи на раздели именно колебливостта им е причината. Моментът, в който те мислят - "Ако остана с тази жена, дали пък няма да пропусна истинската. Дали тази е истинската."

Отговорът е простичък. Много рядко в живота срещаме перфектните си половинки. Та дори те също не се префектни. Все има нещо за доизглаждане, колкото и дребно да е. Перфектни хора няма. Но мъжете са придобили онзи малко странен манталитет, при който се проявява нагласата да зарежат нещо намерено, за да тръгнат да търсят друго, с надеждата, че то е перфектно. Доста често се получава така, че схващат какво са имали тогава, когато се натъкнат на нещо по-лошо. Синоним на това поведение е алчност. Даже има една много любима моя притча за този тип мъже.

Но... Заслужава ли си да изхвърляш на боклука колелото, само защото гумата му е спукана??? Замислете се момчета. Вие поне сте практични по рождение.

Какво може да помогне?

Разговор. Говорете с нас. Казвайте ни какво мислите, какво чувствате, какво не е наред. Не скривайте нищо, пък било то и това, че при последната разходка до Амстердам сте посетили проститутка. Не мълчете, когато сте ядосани, защото колегата в офиса е получил повишението, за което сте се бъхтили. Кажете ни, ако искате да излезете с братушките по мъжки и не искате да дойдем с вас. Но и ни кажете, ако на същата тази среща някой от братушките ще си доведе неговата мацка. Казвайте ни тези неща. Защото те са малките препъни камъчета на една връзка. Даже, не са и те, мълчанието ви е.... Защо трябва да мълчиш като теле и да си създаваш още главоболия с жената, като можеш да си набавиш спокойствие и подкрепа, като си размърдаш малко езика.

Говорете с нас. И ни обичайте. Дори понякога ни го казвайте.