Ела при мен, приятелю... - или какво се случва с женската психика в един момент.

Коя съм аз?!
Това е въпрос, който си задавах често напоследък. Покрай едно и друго, което ми се случваше. Покрай тези и онези, които се навъртаха около мен, оставаха и си отиваха. Покрай всичко, което ме заобикаля....
Коя съм аз?!

Трудно е да пишеш за себе си. Всъщност...защо да е трудно. Едно обективно, сухо описание на това, което си....с лек примес на нещата, които искаш да бъдеш.

Аз съм....

Аз съм жена. Вече съм жена. Момичето остана в миналото. Остана там след многото, но недостатъчно болка, която понесе, която изкунсумира и преглътна и след която стана и продължи. Жена, която се научи да приема нещата такива, каквито са, защото осъзна, че не е по-силна от живота и ако той реши друго яче, тя не може да преобърне лодката....колкото и да й се иска. И се научи да казва майната му...ще оцелея...!

А аз оцелявах и ще продължа да оцелявам! Докато не науча, че това, което ме наранява, ме прави по-силна. И докато не премине периодът, в който мъжете са тези, които толкова ми влияят. Оцелях след предишните, ще оцелея и след "поредния", ако той сам не се отпише от тази графа. И след като този период премине, ще продължа да оцелявам. Защото винаги ще има нещо, което да ме наранява...нещо, което да ме прави по-силна!

Аз съм жена, която дава. И в даването си се отдава. Напълно, изцяло. Защото така виждам света в момента. Все още... Като един празен буркан, в който всекидневно сипвам от енергията си и се опитвам някак си, по някакъв начин, поне малко, да заразя и другите.... Незнам докъде ще ми стигне енергията, но ще продължавам докато мога. И дано законите на природата ми върнат обратно всичко, което съм дала. Защото всъщност....давам себе си. А не е хубаво да се загубиш по средата на пътя....

Аз съм....Аз съм. Аз НЕ съм нормално същество. Ако поставя като фон всичко, което ме заобикаля и го боядисам в розово, отново ще изпъкна като негатив пред фона.... Защо? Защото вярвам, убедена съм, че има добро и че животът е прекрасен, че е много повече от пари, коли, жени, мъже, работа. Че е много повече от всичко материално, от всичко преходно. НЕ съм нормално същество....защото вярата ми ме впряга напред и картините, които от време на време се появяват в главата ми за това какво ще бъде, ми сочат като жълта стрелка пътя, по който да продължа. НЕ съм нормална и затова, че го следвам, въпреки че светофарът свети червено и регулировчиците ми казват "СПРИ", накъде си тръгнала.... НЕ съм нормална и защото много често дори сама нямам обяснение за това какво правя и защо го правя. НЕ съм нормална и защото чувам, надушвам, усещам и се водя като слепец по вътрешния си свят, успяла някак си да го гравирам с нокти и зъби в реалния, външния - този който виждаш ти.

Аз съм - себе си. И знаеш ли колко трудно ми беше да стана такава, знаеш ли колко упреци изтърпях, колко криви погледи и фалшиви усмивки, колко сол се сипваше върху раните ми, просто защото, не можах да се скрия зад маската и да изиграя ролята в тоя шибан театър навън. What you see is what I am. И си патих, патих, патих.... Намирах и се самозалъгвах, че това е, че той е, че тя е - истина. И всеки път се лъжех. После просто затварях вратата, изпивах чаша горчив чай, събирах каквото е останалото от мен по пода и врътвах ключа към следващата врата. Казах вече - научих се да оцелявам. По-силна съм вече. Много, много по-силна. Истинска и силна.

Аз съм.... Абе какво ти говоря каква съм. Ела да се запознаеш с мен, ела да ме опознаеш. Може и да ти харесам, а може и това да не се случи. Обаче поне ще видиш с очите си, ако не си се научил още да улавяш другото. Ще те прегърна приятелски, ще седнем на някое приятно местенце в стария град, ще пием по една мента и ще си говорим цяла вечер.... Като се събудиш на другия ден и се сетиш с усмивка за мен - значи съм те спечелила. Ако е останало в главатат ти нещо от думите ми - значи си видял света през моите очи и надеждата ми не е загубена, че животът е прекрасен и светът може да бъде малко по-добър.

Та...какво чакаш още??? Ела при мен, приятелю :)))