Лиглата като типаж - или как си с банковата сметка, пич?

Лиглата е силен типаж. Силна е от гледна точка на това, че с лигавото си поведението може да постигне почти всичко, което си науми. Но не ме разбирайте погрешно. Лиготията понякога е доста добре прикрита зад мили думи, мили очи, ласки и суперлативи насочени към конкретен обект.
Как да познаете лиглата.
В повечето случаи тези жени обичат скъпите неща. Скъпи дрехи, скъпи обувки, скъпи аксесоари. Обичат също така лъскави заведения и лъскави коли. Но най-много от всичко обичат лъскави мъже. Затова и видът на лиглата е лъскав. Естествено съществува лигла низше и висше ниво.

Низше ниво.
На низше ниво една лигла може да бъде забелязана в компания много бързо. Тя изпъква с току що направена прическа, изскочила като че ли преди броени минути от фризьорския салон. Маникюрът й е безупречен, много често дълъг и доста неудобен за вършене на каквато и да било домакинска работа /което междувпрочен е и целта/. Лицето е красиво, в по-голямата част от случаите дотолкова захаросано красиво, че чак нагорчава. Естествено, покрито е със завидно количество грим – като се започне от фон дьо тен и се стигне до няколко пласта спирала. Устните са плътни, в много случаи и изкуствено уплътнени, покрити с гланц – много много гланц.
Вид...
Дрехите на лиглата...тук вече навлизаме в дълбоки води. Защото една лигла не може и няма да я видите облечена в нещо евтино. Без да взимаме предвид това, че скъпото може да изглежда отстрани като овехтял парцал, понякога ужасно гротесктен, клоунски. Няма значение. Парацалът е скъп. Prada, Zarra, Versace, Armani, Moscino, Gucci, мучи и изредете ги до девето коляно. Трябва да е нещо добре познато на масите като изключително скъпо. Естествено всяка лигла държи да покаже марката, защото всяка марка върви и с предположение за сумата, а това за нея е много важно. Затова при всяка възможност се парадира с етикета на дрехата, ако марката естествено не е посочена някъде върху десена или пък около него.
Дрехите са етикета на лиглата и затова тя внимателно подбира всяка една с дълги изтощителни обиколки по моловете. Това не е лесна задача, тъй като, за да намериш подходящо облекло, което да казва – „Вижте ме, аз съм скъпа играчка”, се изисква умение и нюх. Нюхът при лиглата е доста силно развит. Тя успява да намери най-скъпите парцалки, джунджурийки и всякакви тем подобни сред море от магазини и стока. И естествено, знае как да подбере всички направени покупки така, че да ги накачи по себе си, за да блести изумителна, когато излиза вечер.
А вечер. Къде можете да откриете една лигла ако не в най-лъскавите заведения, в новооткритите снобарски клубове, в нашумелите барове. Все пак това са местата, където се стича цялата така наречена българска висша класа /ако такова животно в България съществува изобщо/. Правилното място да покаже с какво я е надарила природата и ... да пусне пипалата си към поставената цел.
Поведение...
Като поведение низшата степен лигла не е особено очарователна. Тоест, очарователна е по един просташки начин. Какво имам предвид. Ами ще я видите да флиртува открито с всичко живо наоколо, което е облечено в също толкова лъскави дрешки е има трети крак между другите два. Ще пърха с мигли, ще се усмихва лукаво, ще ви обсипва с невинни въпроси от рода на – Къде работиш, какво кола караш, ама ти често ли идваш тук, а къде другаде обичаш да ходиш, оооо, това Армани ли е. А в същото време, в момента, в който се обърнете към бармана, за да й поръчате следващата маргарита, ще хвърли бърз, но влажен поглед през рамо на съседа отдясно. Все пак тя е тръгнала на лов. Не можете да очаквате да стои кротко и да ви гледа влюбено в очите. Трябва да си тръгне с плячка. Тези дрешки струват пари.
В леглото...
Низшата степен лигла в леглото е фурия. Ще направи каквото й кажете и където й кажете. Така е научена. Този манталитет се предава от поколение на поколение и за съжаление се набива в мозъка на детето още от ранно детство, предавана традиция от майка на дъщеря. Има и случаи на придобито държание наложено от обществото и социалната среда, но е рядко срещано при низшия типаж лигла. То й е вродено и се усеща. Използва секса като средство за постигане на целта и....в почти 90% от случаите не изпитва никакво удоволствие. Как и да изпита, като контингента креватни завоевания е над 50-60 годишни. А ние говорим за лигла ненадхвърлила 24 – и това е вече средна възраст за лиглата. Та какво да очаквате. Ами при всички положения страхотен секс. Но не се надявайте на силни усещания и духовни преживявания. Най-вероятно тя ще пъшка и ще охка симулативно, а в същото времве ще си мисли – „Утре по това време, ще се разхождам в Мола...”
Обвързване...
Да не забравяме все пак, че и лиглата е човек и тя изпитва чувства. Лошото е, че при нея всичко е малко изродено – да не кажа много изродено. Чувствата и верността й са свързани единствено и само с банковата ви сметка, скъпата кола, хубавия апартамент и нищо повече. И бъдете сигурни, че докато ги имате и докато кихате качествено, тя ще ви остане вярна.
Положение в обществото...
Ако искате да смаете приятелите си с новото страхотно гадже, което се успели да забършете – няма по-подходящ типаж от лиглата. Само че внимавайте на коя точно ще попаднете, защото низшият тип лигла може много сериозно да накърни репутацията ви, освен ако не сте сводник. Казвам го, защото ако имате бизнес вечеря или празнувате 40 годишнина с компания в някое тежкарско заведение, тя като нищо може да се появи облечена с къса до под задника пола и корсет, вместо блузка, с ботуши тип чизми с 15 сантиметрово токче и гримирана като фолк дива. Помислете си дали искате такава жена да представите пред близките си...
Изводи...
Няма нищо лошо. Разни хора, разни идеали.
Висш тип лигла...
Висшият типаж лигла е вече нещо съвсем различно. ПРи нея лиготията е придобита с времето, но идва и от социалната среда и от семейството до известна степен също. Тук обаче се намесва и интелигентността на самото момиче. Висшият типаж лигла не е глупава. Даже напротив. Тя е много умно и хитро животинче, което успява да преследва целите си умело и завоалирано. Така, че да не можете да се усетите какво се случва. В много случаи висшият типаж лигла има идеали – дали ще бъде голямата любов, която търси или достатъчно подходящ партньор, който да я избута нагоре в обществото и кариерата. Това няма значение. За нея това е цел и тя я преследва неотклонно. При всички случаи обаче, говорим за цел отново свързана с пари. И низшият и висшият типаж лигли са пристрастени към парите. Няма да ги видите с някой красив, чаровен бедняк. Може да се отдаде на една такава любов веднъж, два пъти в живота си, но това е за кратко и в повечето случаи в ранната си младост, докато не осъзнае, че да обича обикновен човек я обрича да бъде обикновенна. А това за нея е самата смърт. Висшата лигла не се смята за обикновенна. Тя е със съзнанието за нещо повече от останалите. И е защото...
Вид...
Висшата лигла е карсиво същество. Но за разлика от предходната, тя знае как да използва красотата си. Не се маже с тонове грим, не ходи на фризьор всеки път преди да излезе вечер и не си прави половин метров маникюр. Мотото й е – „Играта е всичко” и тя я играе. Поддържа тялото си, защото осъзнава, че това е най-ценното оръжие, което има. Поддържа лицето си, защото то й печели войните, които воюва. Видите ли я, моментално ще се обърнете след нея. Грациозна, владееща до съвършенство изкуството да съблазнява от разстояние, тя е неустоима за мъжете. За всички мъже. Около нея се носи една мъгла на обожание. И оръжието й е в това, че го знае. Все пак хората са го казали – Не външността прави една жена красива, а нейната самоувереност. Разчитайте на това що се отнася до висшя типаж лигла. Тя е уверена в качествата си и знае как да ги използа – как да отнята коса отмерено, как да ви погледне продължително, за да покаже заинтересованост, как да ви докосне уж случайно, з ада ви побърка, как да се облече подходящо, за да ви спечели.
Както и при предходната, този тип лигла също е почитател на скъпите неща. Никога няма да я видите облечена в дрехи, които нямат определена марка. Да пазарува от обикновен магазин в някоя уличка – абсурд. Това е равносилно на самоубийство. Но за разлика от низшия типаж лигла, тази тук много добре знае, че натруфеното изглежда евтино. Затова и подбира дрехите си внимателно. Ще я видите облечена предимно в черно, въпреки че и розовото е неин любим цвят. Носи мека душа все пак. Но няма да се поколебае да сложи ултръ къса черна рокля, която да излага на показ краката й. Нито пък да сложи черна блузка с дълбоко деколте. Хубавото е, че ще подбере бижутата си внимателно и няма да я видите с голям кръст от бяло злато, който да се мандахерца между гърдите. Това е просташко...
Поведение...
Навлизаме в дълбоки води. Висшият типаж лигла е умел пълководец. Ще насочи артилерията си по правилният начин и ще направи засада, когато най-малко очаквате. Даже миа голяма вероятност въобще да не се усетите, че сте били победен, защото на драго сърце ще се оставите да бъдете пленен от тази изкусна амазонка. Маниерите й са безупречни. Ще започне разговор с вас относно последните проблеми които е имала в бизнеса си /ако изобщо има такъв/ и неусетно ще завърти разговора така, че вие ще си изпеете и какво работите и точно колко пари печелите годишно. А това е важна информация за нея, защото тя все пак е лигла. Очаква отплата за работата, която върши. Ще подхвърли някоя дума за това, колко уникален дизайн има БМВ седмица и ще остане доволна ако разбере, че имате такова паркирано в гаража си. А вие няма как да не го споменете, защото вече сте в капана й ще направите и кажете всичко, за да я заведета някъде на тихо. Ще изтъква интелектуалните си способности, като ви подметне, че е учила в еди кой си университет / но ще забрави да спомене, че най-вероятно дипломата от там е купена/. Умно момиче. Знае как да се сдобива с авоари и да ги използва правилно.
В леглото...
Висшият типаж лигла е по различна от предшественичката си. Нека да спомена, че тя не би си легнала с всеки срещнат, който кара скъпа кола. Даже напротив – много такива нахалници биват захвърляни в девета глуха. Защото, както споменах по-горе, тя преследва своята собствена цел. И намери ли подходящата жертва, отдава й се. Затова и креватното приключение е различно. Тук вече може да съществува изживяване на по-високо ниво и наистина ще бъде хубаво. Защото тя също изпитва чувства. И секса с нея може да бъде невероятен. Дори истински. Имам предвид, може наистина да стига до оргазъм и да мисли точно за вас, докато сте отгоре...
Обвързване...
Висшият типаж лигла е способна да се обвърже. Намери ли това, което търси тя започва да влага в него. Влага от времето си, влага от енергията си. Влага уменията си в това да ви задържи и успява. Не я подценявайте. Тя може да бъде най-прекрасното същество на света, да ви говори толкова мило и сладко, докато ви казва, че е сготвила вечеря /поръчана от ресторанта на две преки/ и е уморена, а вие на драго сърце ще й предложите да си почине на другия ден, изкарвайки дебитната карта от портмонето си. Хитрушата тя. Как да не я обичаш.
В обществото...
Е това вече е жена, която можете да показвате и да водите където си исскате. От парти с приятели до бизнес вечеря. Всички ще останат очаровани от нея и ще ви питат – „Къде я намери”. Ще се облече подходящо, ще се държи безупречно, ще ви държи за ръка и ще се усмихва нежно. Но имайте късмет само да забравите да споменете, че „Бях с момчетата навън и пропуснах да ти звънна”. Тогава очаквайте леко скандалче, защото тя е и ревнива. Не се е трепала толкова да ви хване в мрежата си, че вие след това да забравите да споменете с кой и къде отивате. Непростимо. Но пък семейството ви ще я обожава. Защото тя много добре знае как да ги манипулира. И вас също...
Изводи...
Ако сте намерили такава жена – пожелавам ви много здраве и яка гъзинка да издържите на работата. Това е скъпа играчка, която трябва да се поддържа.

Като цяло...
Низша или висша лигла – няма значение. Това е тип жена, взаимствала изключително много от паразитния начин на живот. Тя е „невинна”, тя е „безпомощна”, тя е „нежна”, тя е жена. Тя не може да прави нищо сама. Тя ще мрънка, когато не и обръщате внимание и ще плачме, когато не е получила това, което иска. Не дай си боже да тръгнете да я зарязвате. Е тогава ще видите какво „мило” същество сте имали до себе си. Но спокойно...най-вероятно ще бъдете зарязан пръв, ако нещо се обърка. Но лиглите заслужават уважение. Лично аз ги уважавам за това, че използват всички възможни женски хитрини и трикове и празно при тях няма. Евала...

Защо ли не бях една малка лигла?

Жените сме кучки - или на какво е способна жена, която има нужда от нещо.

Жените сме кучки. Инстинктивно в нас е заложено да търсим най-доброто, което можем да намерим и което ще ни осигури онова, от което имаме нужда. Правим го, защото биологически сме устроени да износим и до голяма степен да отгледаме нов живот – продължението на вида. Ок, съгласих се с това. Но...тук идва най-интересното. Кучки сме не толкова към мъжете – тези, с които ще поставим началото на един нов живот. Кучки сме към другите жени – към себеподобните.

Интересна теза. Но изключително вярна за времето, в което живеем. Да, ще кажа това, което се чува вече надлъж и нашир сред моето поколение – поколението, което застава начело за следващите няколко десетки години. Липсата на свестни мъже ни прави такива. Още повече в ограничените географски рамки на нашата държава. Защо?

Първият...

Беше странна любов. И запознанството с него посредством двама други, които точеха лиги наоколо ми, и начина, по който се събрахме на едно място, за да прерастне контакта във връзка. Всичко беше странно. Започна като приятелство, защото в него не виждах нищо друго, освен приятел. Не ме привличаше външно, а и точно в онзи момент в главата ми беше друг един парашутист. Прословутата ми слабост към кретени. Интересното беше, че той не се отказа. Не се отказа до последно, независимо колко пъти се опитвах да му обясня, че съществува различна любов. Той казваше – или ме обичаш, или не!

Мина се време естествено, в което успях да опозная този странен индивид. С опознаването му започнах да харесвам тази упоритост. Харесваше ми донякъде и трагичността, която той влагаше в нашите контакти и начина, по който ми показваше какво усеща спрямо мен. Мина много време. Чак сега, като се връщам назад осъзнавам, колко жестока съм била към него без да се усещам. Но има една поговорка – гонят ли те – бягаш, бягат ли от тебе – гониш ти. Е той ме гонеше и аз бягах, но след всички перипетии и претегляне на всички негови качества, в крайна сметка осъзнах, че това е човек, който наистина ме обича. Затова и послушах съвета на една шантава бургазлийка, която ми каза една вечер в Джани на морето преди няколко години – Ако аз бях на твое място, щах да го хвана и да го наеба. Само че съм много голяма за него.

Грубичък си беше знака на съдбата, малко циничен, но пък точно на място. Като че ли всичко ми просветна в главата, когато ми го каза това и то докато на масата бяха и другите двама, точещи лиги за наградата – тоест мен. От тримата, избрах него. Упорития, честния, истинския. Този, който до последно ми показваше само любов в чиста проба, а не мазното, хлъзгаво желание да се наместят между краката ми на топло. И не сгреших. Изборът ми прерастна във връзка, продължила малко повече от две години и половина. Но... Темата беше за кучките нали? Естествено идва и нейният ред.

Какво се случи...

Малко преди да се разделим, започнах да усещам промяна в отношението на моя човек. Промяната беше драстична и колкото и да се самозаблуждавах, че всичко ще се оправи и е само временно, не успях да спася положението. Момичето беше от компанията на моя човек. Движеше се с тях. Той съответно я виждаше често. Аз също, в моментите, когато излизахме заедно. Първоначално дори и не заподозрях каква е цялата картинка. Но впоследствие ми стана ясно, когато се върнах назад една конкретна вечер, когато той беше забравил ключовете си от квартирата и вместо да дойде да спи при мен, отиде да спи в нейния дом. След седмица две се разделихме.

Дали е имало нещо между тях или не преди фактическата раздяла – незнам и никога няма да узная. Може би и не искам. Но... Постъпките. Тя седеше отстрани без да бъде нападателна. Не го е приласкавала, не го е прикотквала, не го е съблазнявала. Но това, което направи, беше да му покаже всички онези слаби черти в мен, над които двама души работят в една връзка. Показа му, че слабите мои страни са силни нейни. И го правеше умело като виртуоз. И тъй като един мъж е устроен така, че в повечето случаи обича да му е лесно и да не се сблъсква с проблеми – особено любовни – той е готов да загърби миналото, за да започне бъдещето. Така и стана. Две, три седмици след като се разделихме, те вече бяха стабилно заедно.

Изводът...

Тя постъпи долно към себеподобна, дори и да не го е осъзнавала, дори и да не го е искала преднамерено. Постъпи така, защото се е нуждаела от нещо, което моя човек може да и даде. И тъй като усети, че той е слаб вече, изтощен, че не му се бори и не му се занимава... Е и аз бих постъпила така. А тя го направи. Открадна човек, който много обичах и за когото много страдах. И го открадна тихо мълком. Почти толкова тихо, че да не се усетя. Добре че звездите са ми дали завидна интуиция.

Вторият...

Беше ранна пролет, когато се запознах с цялата компания. От известно време, след катаклизмите с предишната голяма любов, бях сама. Общо взето работих върху себе си или казано по друг начин – събирах едно по едно парченцата от себе си, разпръснати по пода. Голямата ми грешка е, че се раздавам напълно при една връзка и в много отношения дори се самоопределям чрез партньора си. Грешка от която си патя, защото имам склонността да се губя, да забравям коя съм, да забравям хобитата си и малките си радости, просто за да бъда по-дълго време с човека, който обичам. А това на моменти, да не кажа след третия месец, става задушаващо. Но това се случи в най-голяма степен при третия, а за него след малко.
Засега само се събирах. Успях да се отърва от страданието благодарение отново на един пратеник на съдбата. Този път шоколадов доминиканец, който видя цялата ми болка и гняв изписани на лицето ми след няколко месеца самосъжаление. Видя ги една вечер, докато седяхме на по питие, а в отсрещното заведение безгрижни влизаха бившият с настоящата. Засмя се, хвана ми ръката, погледна ме и ми каза – Just let it go. Да, звучи странно, но още минути след като изрече тези думи вече се чувствах с тонове по-лека. Товарът на огорчението и гневът си бяха отишли и на тяхно място се засели лекотата. Пусни ги да живеят и да бъдат щастливи, защото и твоето време ще дойде, а така прекъсваш кармичния цикъл на действие и противодействие. Ще си бъдеш благодарна, че си го направила, един ден.

Така и стана, благодарение на компанията симпатяги, която срещнах онази ранна пролет. В тази компания се помещаваше един красавец, чиято слава, уви, научих по-късно. Чарът му беше астрономически. Като Лъвската натура на слънчевия му знак. Запознахме се или по-скоро – срещнахме се отново една вечер на тепето, когато 20тина маймуни пиехме бира, насядали на топлите камъни. Бях го видяла преди година на едно спортно събитие и ми беше направил впечатление. А той, вярвайте ми, прави страшно добро впечатление. Но само първият път.

И така, заредена с нова доза ентусиазъм, аз се впуснах в едно приключение, чиито край се надявах да е щастлив. Глупачка съм. Много голяма. Или по-правилно би било да кажа – наивна съм. Защото наивно вярвам, че ще срещна човек, който ще иска да получи всичката онази любов, която искам да му дам и няма да загуби ловния си инстинк, когато му кажа – Обичам те.

Тръгнах по път, който още в началото имаше табела – пътят затворен. А препятствието беше, че този парашутист беше от лъжливите. Още от самото начало подходи с мен чаровно и мило, но забрави да спомене малката подробност, че си има дългогодишна приятелка, с която живее. Някак си, струваше му се маловажно да го спомене. И тъй като отношението му беше на мъж, който изключително много се интересува от моята личност, аз се впуснах да давам отново. Давах толкова, че накрая взех и го заведох на почивка със собствени разноски. Интересна мъжка роля бях поела.
Заплетеното в цялата ситуация беше това, че парашутистът искаше някъде около 90% да се приземи на ново място – тоест мен. Това беше усещането ми породено от един няколкомесечен период, в който упорито се криеше от мен, в опит да завърши отношенията си с другата жена. В крайна сметка не издържа на невиждането ни и започнахме да се срещаме отново. Но...

Какво се случи...

Тя започна да идва с него. И тук отново стигаме до кучешкия маниер на жената, която тя проявява към себеподобните си. Госпожицата започна яростно да пази своят Лъв, понякога доста грубо, понякога направо гротескно, придружаваше го навсякъде и за всичко. Ако бях на нейно място щях да постъпя по абсолютно същия начин. Но има един тънък момент в цялата ситуация. Ако той ти изневери и не само веднъж, а в продължение на доста дълъг период. Ако виждаш, че губиш любовта му и уважението му, а по този начин и себеуважението си – да застанеш очи в очи с жената, която е спала с него... Аз бих приключила отношения. Това говори за много голяма пропаст между двамата. Тъпото беше, че бях причината. Тъпото беше, че не узнах истината навреме. Защото, ако я знаех – въобще нямаше да го погледна, нямаше дори да присъства в списъка на потенциалните. А той – лъвчето, не можа да застане твърдо зад решението си да продължи напред с мен, колкото и да му се искаше, защото беше опериран от рева на царя. По-скоро се чуваше нещо нечленоразделно като – мрън. Затова и тя извади кучешката артилерия и опази горещата супа, която сега сърба намръщена. Каквото си надробиш, това ще сърбаш.

Изводът...

Тя постъпи долно на първо място към себе си. Защото наскоро ги видях и не мога да кажа, че това са щастливи хора. Едно такова предателство от страна на мъжа, с който живееш, говори много. Говори на първо място, че ти не си на първо място. Че може да се случи отново.

Тя постъпи долно към мен, защото не застана пред мен като пич и не ми каза – Дай да изясним ситуацията и да видим какво да правим, а ми погоди редица долни номера още преди да науча, че я има. Все пак...разни хора, разни идеали. Моята позиция би била такава, нейната беше друга.
Сега обаче съм й благодарна, защото това не беше моят човек. Както съм благодарна и на първата, защото той също не беше. Колкото и да го обичах...

Третият...

Три за щастие. Три големи любови, които са ме изваждали извън релси. Хубавото на втората беше, че заради него не изоставих нищо от това, което обичах. Лошото беше, че заради него ме скъсаха на първия държавен, защото не можех да се концентрирам да уча. Нищо – в промежутъка между втория и третия завърших, записах магистратура, започнах усилено да тренирам Вин Чун, намерих нови поприща за изява, смених предишната задушаваща работа и започнах да се занимавам с вдъхновяващия свят на рекламата, запознах се с астрологията и...с хип хопа. И оттук почна всичко. Музиката като първопричина.

Историята пак почва отдалече, но старт линият беше поставена на един рожден ден на приятел. Тогава за първи път видях настоятелните му очи от другата страна на масата и си помислих – Тук става нещо. Епопеята се удължи с още наколко месеца, когато след едно събитие се завъртя с пълна сила. Започна бурно романтично ухажване, милиони мили и красиви думи, които успяха за втори /голям/ път да ме накарат да повярвам наивно. Този път наистина повярвах. А и не само бях влюбена – обичах...силно. Някак си много от нещата, които ми се случваха се припокриваха с една тийнейджърска картина, която рисувах в главата си навремето. И нали се сещаш – като ти се случва нещо такова, някак си инстинктивно се пускаш по наклонената права. Лош инстинкт, лош... Изключи напълно другия – за самозащита. Защото се пуснах с такава засилка, че когато усетих какво се случва, вече летях с 400 надолу. Как да спра. Да нямам парашут на гърба като тия парашутисти?

А работата беше много простичка. Още в самото начало той спомена ей така между другото, един индивид от женски род, пребиваващ в тяхното обкръжение. И още като го спомена онзи първи път в очите му блестеше една такава светлина, която тогава ми се стори безобидна. Все пак, като ме гледаше в очите и като ми го казваше звезди хвърчаха от усещане по мен. Как да се усетя веднага. Нали трябва да мине време, да се случи нещо, за да се върнеш и да ти просветне. Как не се научих да вярвам на интуицията си, незнам?!? Подминах тоя знак и продължих надолу по пътя. Продължих много стабилно. Тук в числото три се събраха 1 и 2. Една мешаница на предишните две големи любови. Защото го имаше заряда от втората и жената от първата. А тя жената си е присъствала там отдавна, само дето той си е чакал времето да му даойде времето.
Обаче аз не се усетих на време. И вместо това започнах да давам, подтиквана от неспирния водопад на мили думи, уверения в любов, разговори за неща, за които не бях говорила с нито един мъж дотогава и още и още. Давай, давай, давай...толкова много, че се улисвах в даване и в един момент не видях, че отсреща вече трудно се приема. Случи се задушаването от силното желание да бъдеш с един човек. Май му дойде в повече. Или...

Какво се случи...

Дойде период, в който наистина беше малко трудно, защото се виждахме рядко. Но колкото по-рядко се виждахме, толкова повече моето желание да бъда с него се усилваше. Обичах го, можеш ли да се бориш с това усещане? По друг начин са стояли нещата в парашутната дружина обаче. Рядкото виждане е допринесло за един сериозен анализ над ситуациата, която в крайна сметка е довела до задълбочени разговори. Интуицията ми...прословутата интуиция, която досега не ме е лъгала, мамка й, трябва да започна да я слушам. Та тя ми каза на ушенце, че се е повторил модела на първата ми голяма любов. С тази разлика че...женското присъствие в случая е приело ролята на приятел съветник. За споделяне на проблеми и от двете страни. А дългите приятелски разговори, комбинирани с онзи гореспоменатия блясък в очите и прословутата слабост на мъжете да изоставят проблемите и да се впускат в новото непознато = сещате се.

Изводът...

Тя постъпи долоно. Извади кучешката артилерия облечена с диамантен нашийник и въоръжена с много лай. А лаят е способен да въздейства на един такъв ум с господар на 1ви дом в 4ти и Рак на върха на 7ми дом. За незнаещите казва се – ум подвластен на внушения. Като се вкара и малко женска хитрост – воала. Тя постъпи като кучка, защото постави на първо място егоистичната си нужда да получи онова, от което има нужда. Аз бих направила същото. Но не и преди да се уверя, че отношенията са приключили. А нашите до последно не бяха, защото той повтаряше – Не казвай, че се разделяме окончателно, твърде крайно е.

В крайна сметка...

Случи се на три пъти в краткия ми живот да се влюбвам в мъже и то не само да се влюбвам в тях, а да ги заобиквам страшно много. И трите пъти те ме зарязваха заради други жени. И трите пъти жените постъпваха като кучки. Не мога да кажа, че мъжете бяха безгрешни. Просто бяха слаби. Не мога да кажа и че аз бях безгрешна. Даже напротив. Сега се връщам, претеглям всичко отново и обвинявам единствено и само себе си. Грешка, защото така живея в миналото и не виждам настоящето, а то всъщност е живота. Не е ли тъпо, хора? Да виждаш грешките си много добре и да ги повтаряш???
Както и да е. Основната ми идея беше тази, че жените са кучки. Ако могат да прецакат някоя друга, за да вземат по-голямото парче от пая, ще го направят. Защото всеки един от тримата си имаше достойнства, които бяха много привлекателни. Първият - завиден ум, вторият – завидна външност, третият – завиден живот. Естествено и много други качества, но тези трите изпъкват на преден план. А коя жена не би искала да има до себе си мъж, който може да се справи с всеки проблем и знае, че винаги ще намери изход от ситуация и ще намери подкрепа в ново начинание. Коя не би искала мъж, с който ще се чувства като принцеса до себе си и знае, че където и да отиде всяка ще си каже – Леле, каква късметлийка. Коя не би искала мъж до себе, с който винаги ще й е интересно, защото около него се случват невероятни неща и среща невероятни хора и никога няма да остане закотвена на едно място?

Отговорът е всяка. И борбата става жестока. Ако може да прецака, една кучка винаги ще прецака. Лошото е, че аз не съм кучка. Затова винаги съм прецаканата.
Но надеждата умира последна 

П.С. Миналото остава в миналото. Това не означава, че за него не може да се говори... Съжелявам. Това е моят начин да се справям...

Ела при мен, приятелю... - или какво се случва с женската психика в един момент.

Коя съм аз?!
Това е въпрос, който си задавах често напоследък. Покрай едно и друго, което ми се случваше. Покрай тези и онези, които се навъртаха около мен, оставаха и си отиваха. Покрай всичко, което ме заобикаля....
Коя съм аз?!

Трудно е да пишеш за себе си. Всъщност...защо да е трудно. Едно обективно, сухо описание на това, което си....с лек примес на нещата, които искаш да бъдеш.

Аз съм....

Аз съм жена. Вече съм жена. Момичето остана в миналото. Остана там след многото, но недостатъчно болка, която понесе, която изкунсумира и преглътна и след която стана и продължи. Жена, която се научи да приема нещата такива, каквито са, защото осъзна, че не е по-силна от живота и ако той реши друго яче, тя не може да преобърне лодката....колкото и да й се иска. И се научи да казва майната му...ще оцелея...!

А аз оцелявах и ще продължа да оцелявам! Докато не науча, че това, което ме наранява, ме прави по-силна. И докато не премине периодът, в който мъжете са тези, които толкова ми влияят. Оцелях след предишните, ще оцелея и след "поредния", ако той сам не се отпише от тази графа. И след като този период премине, ще продължа да оцелявам. Защото винаги ще има нещо, което да ме наранява...нещо, което да ме прави по-силна!

Аз съм жена, която дава. И в даването си се отдава. Напълно, изцяло. Защото така виждам света в момента. Все още... Като един празен буркан, в който всекидневно сипвам от енергията си и се опитвам някак си, по някакъв начин, поне малко, да заразя и другите.... Незнам докъде ще ми стигне енергията, но ще продължавам докато мога. И дано законите на природата ми върнат обратно всичко, което съм дала. Защото всъщност....давам себе си. А не е хубаво да се загубиш по средата на пътя....

Аз съм....Аз съм. Аз НЕ съм нормално същество. Ако поставя като фон всичко, което ме заобикаля и го боядисам в розово, отново ще изпъкна като негатив пред фона.... Защо? Защото вярвам, убедена съм, че има добро и че животът е прекрасен, че е много повече от пари, коли, жени, мъже, работа. Че е много повече от всичко материално, от всичко преходно. НЕ съм нормално същество....защото вярата ми ме впряга напред и картините, които от време на време се появяват в главата ми за това какво ще бъде, ми сочат като жълта стрелка пътя, по който да продължа. НЕ съм нормална и затова, че го следвам, въпреки че светофарът свети червено и регулировчиците ми казват "СПРИ", накъде си тръгнала.... НЕ съм нормална и защото много често дори сама нямам обяснение за това какво правя и защо го правя. НЕ съм нормална и защото чувам, надушвам, усещам и се водя като слепец по вътрешния си свят, успяла някак си да го гравирам с нокти и зъби в реалния, външния - този който виждаш ти.

Аз съм - себе си. И знаеш ли колко трудно ми беше да стана такава, знаеш ли колко упреци изтърпях, колко криви погледи и фалшиви усмивки, колко сол се сипваше върху раните ми, просто защото, не можах да се скрия зад маската и да изиграя ролята в тоя шибан театър навън. What you see is what I am. И си патих, патих, патих.... Намирах и се самозалъгвах, че това е, че той е, че тя е - истина. И всеки път се лъжех. После просто затварях вратата, изпивах чаша горчив чай, събирах каквото е останалото от мен по пода и врътвах ключа към следващата врата. Казах вече - научих се да оцелявам. По-силна съм вече. Много, много по-силна. Истинска и силна.

Аз съм.... Абе какво ти говоря каква съм. Ела да се запознаеш с мен, ела да ме опознаеш. Може и да ти харесам, а може и това да не се случи. Обаче поне ще видиш с очите си, ако не си се научил още да улавяш другото. Ще те прегърна приятелски, ще седнем на някое приятно местенце в стария град, ще пием по една мента и ще си говорим цяла вечер.... Като се събудиш на другия ден и се сетиш с усмивка за мен - значи съм те спечелила. Ако е останало в главатат ти нещо от думите ми - значи си видял света през моите очи и надеждата ми не е загубена, че животът е прекрасен и светът може да бъде малко по-добър.

Та...какво чакаш още??? Ела при мен, приятелю :)))

Жената и Овулацията

Жените са склонни да изневеряват в четирите дни преди овулацията си!!!
Ха, това е научно доказано, а не е просто теза....
В периода преди овулация, жената предпочита по-мъжествените черти - ниски вежди, широка челюст, "дебел" врат....През останалото време предпочитан тип е по-женственият, с по-омекотени форми. Пак доказано научно твърдение....И - нещо интересно - тестисите на мъжа са по-големи от тези на орангутана и по-малки от тези на шимпанзето. Защо ли....? Ами защото орангутана си има харем от орангутанки и не е нужно да е в пълна готовност нон стоп, докато на шимпанзето му се налага точно това, поради невярните женски. А човека остава посредата, защото жените сме племе с променлива вярност....
Учените в тази област казват
"Един баща никога не може да бъде сигурен в децата си, освен ако не направи ДНК тест."
От чисто биологична гледна точка било напълно неприемливо мъжки да отглежда децата на друг мъжкар, просто защото така попилява ценните си гени.
Ами какво да правят тези мъже, които поради различни причини не могат да имат деца, а????
Друго интересно доказателство е това, че парадиращият със социалните си придобивки човек, дори и да не притежава най-добрите гени, е много по-привлекателен и сексуално предпочитан от този, който има гените, но няма играчките.
За последното съм напълно съгласна, защото ми дава ясна представа защо младите момичета, в апогея на възпроизводствените си възможности, тръгват с мазни, гнусни, отблъскващи дядковци с пари и скъпи коли. Бля....отвратително..."Биология, какво да правиш"- казват учените.
Ами дааааа, биология. Ама тая биология реже крилцата на младите, генетично подобрени и сексуално издръжливи мъжкари / не ви принизявам до животинските видове, момчета, не го разбирайте така/, които не притежават придобивките на чичковците, но пак искат да си пуснат семето някъде.
И какво правим тогава, като биологията на човека е създадена по този само-противоречащ си начин?
Ами прибягваме до ума си, защото, все пак, ние хората сме единствените разумни същества на тази земя, които могат да тръгнат срещу природата си, благодарение единствено на собствената си воля. А волята в този случай е любовта....
Когато момиче се влюби силно е трудно да я накараш да направи нещо, което ще я отдели от обекта на тия възвишени чувства. Същото се отнася и за момчетата, надявам се...
Така че посланието ми е:
Обичайте се хора, влюбвайте се и не вървете против т'ва прекрасно чувство, което те стопля, дава ти крилца много по-големи от крилцата, които ти дава Ред Бул и ти затваря очите за невъзможните неща.