Жените сме кучки - или на какво е способна жена, която има нужда от нещо.

Жените сме кучки. Инстинктивно в нас е заложено да търсим най-доброто, което можем да намерим и което ще ни осигури онова, от което имаме нужда. Правим го, защото биологически сме устроени да износим и до голяма степен да отгледаме нов живот – продължението на вида. Ок, съгласих се с това. Но...тук идва най-интересното. Кучки сме не толкова към мъжете – тези, с които ще поставим началото на един нов живот. Кучки сме към другите жени – към себеподобните.

Интересна теза. Но изключително вярна за времето, в което живеем. Да, ще кажа това, което се чува вече надлъж и нашир сред моето поколение – поколението, което застава начело за следващите няколко десетки години. Липсата на свестни мъже ни прави такива. Още повече в ограничените географски рамки на нашата държава. Защо?

Първият...

Беше странна любов. И запознанството с него посредством двама други, които точеха лиги наоколо ми, и начина, по който се събрахме на едно място, за да прерастне контакта във връзка. Всичко беше странно. Започна като приятелство, защото в него не виждах нищо друго, освен приятел. Не ме привличаше външно, а и точно в онзи момент в главата ми беше друг един парашутист. Прословутата ми слабост към кретени. Интересното беше, че той не се отказа. Не се отказа до последно, независимо колко пъти се опитвах да му обясня, че съществува различна любов. Той казваше – или ме обичаш, или не!

Мина се време естествено, в което успях да опозная този странен индивид. С опознаването му започнах да харесвам тази упоритост. Харесваше ми донякъде и трагичността, която той влагаше в нашите контакти и начина, по който ми показваше какво усеща спрямо мен. Мина много време. Чак сега, като се връщам назад осъзнавам, колко жестока съм била към него без да се усещам. Но има една поговорка – гонят ли те – бягаш, бягат ли от тебе – гониш ти. Е той ме гонеше и аз бягах, но след всички перипетии и претегляне на всички негови качества, в крайна сметка осъзнах, че това е човек, който наистина ме обича. Затова и послушах съвета на една шантава бургазлийка, която ми каза една вечер в Джани на морето преди няколко години – Ако аз бях на твое място, щах да го хвана и да го наеба. Само че съм много голяма за него.

Грубичък си беше знака на съдбата, малко циничен, но пък точно на място. Като че ли всичко ми просветна в главата, когато ми го каза това и то докато на масата бяха и другите двама, точещи лиги за наградата – тоест мен. От тримата, избрах него. Упорития, честния, истинския. Този, който до последно ми показваше само любов в чиста проба, а не мазното, хлъзгаво желание да се наместят между краката ми на топло. И не сгреших. Изборът ми прерастна във връзка, продължила малко повече от две години и половина. Но... Темата беше за кучките нали? Естествено идва и нейният ред.

Какво се случи...

Малко преди да се разделим, започнах да усещам промяна в отношението на моя човек. Промяната беше драстична и колкото и да се самозаблуждавах, че всичко ще се оправи и е само временно, не успях да спася положението. Момичето беше от компанията на моя човек. Движеше се с тях. Той съответно я виждаше често. Аз също, в моментите, когато излизахме заедно. Първоначално дори и не заподозрях каква е цялата картинка. Но впоследствие ми стана ясно, когато се върнах назад една конкретна вечер, когато той беше забравил ключовете си от квартирата и вместо да дойде да спи при мен, отиде да спи в нейния дом. След седмица две се разделихме.

Дали е имало нещо между тях или не преди фактическата раздяла – незнам и никога няма да узная. Може би и не искам. Но... Постъпките. Тя седеше отстрани без да бъде нападателна. Не го е приласкавала, не го е прикотквала, не го е съблазнявала. Но това, което направи, беше да му покаже всички онези слаби черти в мен, над които двама души работят в една връзка. Показа му, че слабите мои страни са силни нейни. И го правеше умело като виртуоз. И тъй като един мъж е устроен така, че в повечето случаи обича да му е лесно и да не се сблъсква с проблеми – особено любовни – той е готов да загърби миналото, за да започне бъдещето. Така и стана. Две, три седмици след като се разделихме, те вече бяха стабилно заедно.

Изводът...

Тя постъпи долно към себеподобна, дори и да не го е осъзнавала, дори и да не го е искала преднамерено. Постъпи така, защото се е нуждаела от нещо, което моя човек може да и даде. И тъй като усети, че той е слаб вече, изтощен, че не му се бори и не му се занимава... Е и аз бих постъпила така. А тя го направи. Открадна човек, който много обичах и за когото много страдах. И го открадна тихо мълком. Почти толкова тихо, че да не се усетя. Добре че звездите са ми дали завидна интуиция.

Вторият...

Беше ранна пролет, когато се запознах с цялата компания. От известно време, след катаклизмите с предишната голяма любов, бях сама. Общо взето работих върху себе си или казано по друг начин – събирах едно по едно парченцата от себе си, разпръснати по пода. Голямата ми грешка е, че се раздавам напълно при една връзка и в много отношения дори се самоопределям чрез партньора си. Грешка от която си патя, защото имам склонността да се губя, да забравям коя съм, да забравям хобитата си и малките си радости, просто за да бъда по-дълго време с човека, който обичам. А това на моменти, да не кажа след третия месец, става задушаващо. Но това се случи в най-голяма степен при третия, а за него след малко.
Засега само се събирах. Успях да се отърва от страданието благодарение отново на един пратеник на съдбата. Този път шоколадов доминиканец, който видя цялата ми болка и гняв изписани на лицето ми след няколко месеца самосъжаление. Видя ги една вечер, докато седяхме на по питие, а в отсрещното заведение безгрижни влизаха бившият с настоящата. Засмя се, хвана ми ръката, погледна ме и ми каза – Just let it go. Да, звучи странно, но още минути след като изрече тези думи вече се чувствах с тонове по-лека. Товарът на огорчението и гневът си бяха отишли и на тяхно място се засели лекотата. Пусни ги да живеят и да бъдат щастливи, защото и твоето време ще дойде, а така прекъсваш кармичния цикъл на действие и противодействие. Ще си бъдеш благодарна, че си го направила, един ден.

Така и стана, благодарение на компанията симпатяги, която срещнах онази ранна пролет. В тази компания се помещаваше един красавец, чиято слава, уви, научих по-късно. Чарът му беше астрономически. Като Лъвската натура на слънчевия му знак. Запознахме се или по-скоро – срещнахме се отново една вечер на тепето, когато 20тина маймуни пиехме бира, насядали на топлите камъни. Бях го видяла преди година на едно спортно събитие и ми беше направил впечатление. А той, вярвайте ми, прави страшно добро впечатление. Но само първият път.

И така, заредена с нова доза ентусиазъм, аз се впуснах в едно приключение, чиито край се надявах да е щастлив. Глупачка съм. Много голяма. Или по-правилно би било да кажа – наивна съм. Защото наивно вярвам, че ще срещна човек, който ще иска да получи всичката онази любов, която искам да му дам и няма да загуби ловния си инстинк, когато му кажа – Обичам те.

Тръгнах по път, който още в началото имаше табела – пътят затворен. А препятствието беше, че този парашутист беше от лъжливите. Още от самото начало подходи с мен чаровно и мило, но забрави да спомене малката подробност, че си има дългогодишна приятелка, с която живее. Някак си, струваше му се маловажно да го спомене. И тъй като отношението му беше на мъж, който изключително много се интересува от моята личност, аз се впуснах да давам отново. Давах толкова, че накрая взех и го заведох на почивка със собствени разноски. Интересна мъжка роля бях поела.
Заплетеното в цялата ситуация беше това, че парашутистът искаше някъде около 90% да се приземи на ново място – тоест мен. Това беше усещането ми породено от един няколкомесечен период, в който упорито се криеше от мен, в опит да завърши отношенията си с другата жена. В крайна сметка не издържа на невиждането ни и започнахме да се срещаме отново. Но...

Какво се случи...

Тя започна да идва с него. И тук отново стигаме до кучешкия маниер на жената, която тя проявява към себеподобните си. Госпожицата започна яростно да пази своят Лъв, понякога доста грубо, понякога направо гротескно, придружаваше го навсякъде и за всичко. Ако бях на нейно място щях да постъпя по абсолютно същия начин. Но има един тънък момент в цялата ситуация. Ако той ти изневери и не само веднъж, а в продължение на доста дълъг период. Ако виждаш, че губиш любовта му и уважението му, а по този начин и себеуважението си – да застанеш очи в очи с жената, която е спала с него... Аз бих приключила отношения. Това говори за много голяма пропаст между двамата. Тъпото беше, че бях причината. Тъпото беше, че не узнах истината навреме. Защото, ако я знаех – въобще нямаше да го погледна, нямаше дори да присъства в списъка на потенциалните. А той – лъвчето, не можа да застане твърдо зад решението си да продължи напред с мен, колкото и да му се искаше, защото беше опериран от рева на царя. По-скоро се чуваше нещо нечленоразделно като – мрън. Затова и тя извади кучешката артилерия и опази горещата супа, която сега сърба намръщена. Каквото си надробиш, това ще сърбаш.

Изводът...

Тя постъпи долно на първо място към себе си. Защото наскоро ги видях и не мога да кажа, че това са щастливи хора. Едно такова предателство от страна на мъжа, с който живееш, говори много. Говори на първо място, че ти не си на първо място. Че може да се случи отново.

Тя постъпи долно към мен, защото не застана пред мен като пич и не ми каза – Дай да изясним ситуацията и да видим какво да правим, а ми погоди редица долни номера още преди да науча, че я има. Все пак...разни хора, разни идеали. Моята позиция би била такава, нейната беше друга.
Сега обаче съм й благодарна, защото това не беше моят човек. Както съм благодарна и на първата, защото той също не беше. Колкото и да го обичах...

Третият...

Три за щастие. Три големи любови, които са ме изваждали извън релси. Хубавото на втората беше, че заради него не изоставих нищо от това, което обичах. Лошото беше, че заради него ме скъсаха на първия държавен, защото не можех да се концентрирам да уча. Нищо – в промежутъка между втория и третия завърших, записах магистратура, започнах усилено да тренирам Вин Чун, намерих нови поприща за изява, смених предишната задушаваща работа и започнах да се занимавам с вдъхновяващия свят на рекламата, запознах се с астрологията и...с хип хопа. И оттук почна всичко. Музиката като първопричина.

Историята пак почва отдалече, но старт линият беше поставена на един рожден ден на приятел. Тогава за първи път видях настоятелните му очи от другата страна на масата и си помислих – Тук става нещо. Епопеята се удължи с още наколко месеца, когато след едно събитие се завъртя с пълна сила. Започна бурно романтично ухажване, милиони мили и красиви думи, които успяха за втори /голям/ път да ме накарат да повярвам наивно. Този път наистина повярвах. А и не само бях влюбена – обичах...силно. Някак си много от нещата, които ми се случваха се припокриваха с една тийнейджърска картина, която рисувах в главата си навремето. И нали се сещаш – като ти се случва нещо такова, някак си инстинктивно се пускаш по наклонената права. Лош инстинкт, лош... Изключи напълно другия – за самозащита. Защото се пуснах с такава засилка, че когато усетих какво се случва, вече летях с 400 надолу. Как да спра. Да нямам парашут на гърба като тия парашутисти?

А работата беше много простичка. Още в самото начало той спомена ей така между другото, един индивид от женски род, пребиваващ в тяхното обкръжение. И още като го спомена онзи първи път в очите му блестеше една такава светлина, която тогава ми се стори безобидна. Все пак, като ме гледаше в очите и като ми го казваше звезди хвърчаха от усещане по мен. Как да се усетя веднага. Нали трябва да мине време, да се случи нещо, за да се върнеш и да ти просветне. Как не се научих да вярвам на интуицията си, незнам?!? Подминах тоя знак и продължих надолу по пътя. Продължих много стабилно. Тук в числото три се събраха 1 и 2. Една мешаница на предишните две големи любови. Защото го имаше заряда от втората и жената от първата. А тя жената си е присъствала там отдавна, само дето той си е чакал времето да му даойде времето.
Обаче аз не се усетих на време. И вместо това започнах да давам, подтиквана от неспирния водопад на мили думи, уверения в любов, разговори за неща, за които не бях говорила с нито един мъж дотогава и още и още. Давай, давай, давай...толкова много, че се улисвах в даване и в един момент не видях, че отсреща вече трудно се приема. Случи се задушаването от силното желание да бъдеш с един човек. Май му дойде в повече. Или...

Какво се случи...

Дойде период, в който наистина беше малко трудно, защото се виждахме рядко. Но колкото по-рядко се виждахме, толкова повече моето желание да бъда с него се усилваше. Обичах го, можеш ли да се бориш с това усещане? По друг начин са стояли нещата в парашутната дружина обаче. Рядкото виждане е допринесло за един сериозен анализ над ситуациата, която в крайна сметка е довела до задълбочени разговори. Интуицията ми...прословутата интуиция, която досега не ме е лъгала, мамка й, трябва да започна да я слушам. Та тя ми каза на ушенце, че се е повторил модела на първата ми голяма любов. С тази разлика че...женското присъствие в случая е приело ролята на приятел съветник. За споделяне на проблеми и от двете страни. А дългите приятелски разговори, комбинирани с онзи гореспоменатия блясък в очите и прословутата слабост на мъжете да изоставят проблемите и да се впускат в новото непознато = сещате се.

Изводът...

Тя постъпи долоно. Извади кучешката артилерия облечена с диамантен нашийник и въоръжена с много лай. А лаят е способен да въздейства на един такъв ум с господар на 1ви дом в 4ти и Рак на върха на 7ми дом. За незнаещите казва се – ум подвластен на внушения. Като се вкара и малко женска хитрост – воала. Тя постъпи като кучка, защото постави на първо място егоистичната си нужда да получи онова, от което има нужда. Аз бих направила същото. Но не и преди да се уверя, че отношенията са приключили. А нашите до последно не бяха, защото той повтаряше – Не казвай, че се разделяме окончателно, твърде крайно е.

В крайна сметка...

Случи се на три пъти в краткия ми живот да се влюбвам в мъже и то не само да се влюбвам в тях, а да ги заобиквам страшно много. И трите пъти те ме зарязваха заради други жени. И трите пъти жените постъпваха като кучки. Не мога да кажа, че мъжете бяха безгрешни. Просто бяха слаби. Не мога да кажа и че аз бях безгрешна. Даже напротив. Сега се връщам, претеглям всичко отново и обвинявам единствено и само себе си. Грешка, защото така живея в миналото и не виждам настоящето, а то всъщност е живота. Не е ли тъпо, хора? Да виждаш грешките си много добре и да ги повтаряш???
Както и да е. Основната ми идея беше тази, че жените са кучки. Ако могат да прецакат някоя друга, за да вземат по-голямото парче от пая, ще го направят. Защото всеки един от тримата си имаше достойнства, които бяха много привлекателни. Първият - завиден ум, вторият – завидна външност, третият – завиден живот. Естествено и много други качества, но тези трите изпъкват на преден план. А коя жена не би искала да има до себе си мъж, който може да се справи с всеки проблем и знае, че винаги ще намери изход от ситуация и ще намери подкрепа в ново начинание. Коя не би искала мъж, с който ще се чувства като принцеса до себе си и знае, че където и да отиде всяка ще си каже – Леле, каква късметлийка. Коя не би искала мъж до себе, с който винаги ще й е интересно, защото около него се случват невероятни неща и среща невероятни хора и никога няма да остане закотвена на едно място?

Отговорът е всяка. И борбата става жестока. Ако може да прецака, една кучка винаги ще прецака. Лошото е, че аз не съм кучка. Затова винаги съм прецаканата.
Но надеждата умира последна 

П.С. Миналото остава в миналото. Това не означава, че за него не може да се говори... Съжелявам. Това е моят начин да се справям...